Георгиос Диконимос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георгиос Макрис)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георгиос Диконимос
Γεώργιος Δικώνυμος
гръцки революционер

Роден
Починал
1939 г. (52 г.)
Етнос гърци
Георгиос Диконимос в Общомедия

Георгиос Диконимос (на гръцки: Γεώργιος Δικώνυμος), известен с псевдонима капитан Макрис (Μακρής), е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гръцките андартски капитани от Крит Йоанис Каравитис, Георгиос Воланис и Георгиос Диконимос

Георгиос Диконимос е роден през 1887 година в Каликратис, остров Крит. Племенник е на Андреас Диконимос (Барбандреас).[2] На 13 юни 1903 година преминава гръцко-турската граница и навлиза в Македония с подготвената от Георгиос Цондос с голяма чета от 120 души, в която са и другите критяни Георгиос Перос, Евтимиос Каудис, Ламбринос Вранас, Георгиос Сейменис, Георгиос Зуридис, Георгиос Стратинакис, Евстратиос Бонатос, Манусос Катунатос и Николаос Лукакис.[3][4] Заедно с Германос Каравангелис развиват пропаганда в Костурско и Леринско. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание дават сражение на българска чета на ВМОРО при Влахоклисура, а по-късно участват в опожаряването на Косинец. След това всичките критяни, без убития Георгиос Сейменис, се изтеглят от Македония, за да се завърнат през следващата 1904 година.[5]

Каравитис, Воланис и Макрис

На 25 март 1905 година четите на Георгиос Диконимос, Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Павлос Гипарис и Йоанис Пулакас, общо около 300 андарти, нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е изгорено.[6] След 1905 година заместник в четата на Георгиос Диконимос е Павле Илиев. През 1906 година Диконимос е тежко ранен в сражение с турски аскер. През май 1908 година напада Вишени и убива 9 жени, 4 мъже, а други 3 жени са с тежки наранявания[7], след което напуска Македония.

По време на Балканската война на 14 октомври 1912 година заедно с капитан Лазар Апостолов участва в спасяването на Богатско. В Ляпчища е влиза в отряд и взима участие в битката при Сятища, след което е посрещнат тържествено в селото от местните гърци[8]. Умира през 1939 година в Атина.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Δικώνυμος-Μακρής, Γ., Ο Μακεδονικός Αγών. Απομνημονεύματα. Πρόλογος Στ. Π. Κυριακίδου, Θεσσαλονίκη 1959
  • Δικωνύμου – Μακρή Γεωργίου, Απομνημονεύματα, στο συλλογικό Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα Πηνελόπης Δέλτα – Απομνημονεύματα, ιμχα, Θεσσαλονίκη 1984.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δικώνυμος-Μακρής Γεώργιος
  2. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 27 февруари 2013 г..[неработеща препратка]
  3. „Κακουδάκης, Ιωάννης, „Η ΣΥΜΒΟΛΗ ΚΑΙ ΟΙ ΘΥΣΙΕΣ ΤΩΝ ΚΡΗΤΙΚΩΝ ΣΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ““, архив на оригинала от 12 май 2008, https://web.archive.org/web/20080512041657/http://www.panmacedonian.info/macedonian_fighters.htm, посетен 12 май 2008 
  4. Η Σημασία της Θυσίας των Κρητών Μακεδονομάχων (1903-1908). // Посетен на 26 февруари 2013 г.. Архив на оригинала от 2014-08-19 в Wayback Machine.
  5. Трайкова, Весела, „НАЧЕНКИ НА АНДАРСКОТО ДЕЛО В МАКЕДОНИЯ ­ КАРАВАНГЕЛИС, ЙОН ДРАГУМИС И ДЕСЕТИНАТА КРИТЯНИ“, списание „Македонски преглед“, Година XXIV, 2001, кн. 1, 45-60 с
  6. „Македонската борба (спомени на Германос Каравангелис)“
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 272-273.
  8. Χολέβας, Κωνσταντίνος, „Παρέλαση μαθητών ή επέλαση μηδενιστών;“, взето от palio.antibaro.gr на 13.07.10 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония