Георгиос Пецос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгиос Пецос
Γεώργιος Πέτσος
гръцки политик
Роден
Починал

Учил вУниверситет „Пантеон“
Солунски университет
Политика
ПартияОбщогръцко социалистическо движение
Нова демокрация
Депутат
Семейство
БащаЕвангелос Пецос
Други родниниГеорги Пецов (дядо)

Георгиос (Йоргос) Пецос (на гръцки: Γεώργιος Πέτσος, Γιώργος Πέτσος) е гръцки политик. Пецос е депутат от ном Пела, заместник-министър и министър в правителства на ПАСОК, а след това независим номарх на ном Пела. През 1989 година преживява опит за покушение от терористичната организация „Седемнадесети ноември“.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1947 година в македонския град Воден в семейството на Евангелос Пецос, политик от Центристкия съюз. Дядо му Георги Пецов (Георгиос Пецос) е деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и пръв гръцки кмет на Воден в 1915 година. Георгиос Пецос завършва икономика в Университета „Пантеон“ и право в Солунския университет.[1]

Започва политическата си кариера в 1977 година, когато е избран за депутат от ПАСОК от избирателен район Пела. От октомври 1981 година до юни 1982 година е министър на отбраната. На 19 юли 1982 година е изключен от ПАСОК, но през април 1985 година членството му е възстановено. През февруари 1987 година става заместник-министър на енергетиката и технологиите, през октомври същата година заместник-министър на финансите, през юни 1988 година министър на транспорта и съобщенията, през ноември същата година министър на обществения ред, пост, който заема до 1989 година.[1]

На 8 май 1989 година терористичната организация „17 ноември“ се опитва да го убие, но само леко го наранява. Според съобщение на организацията той е осъден, защото е смятан за втория виновник в скандала Коскотас, след Агамемнон Куцойоргас.[1]

На 12 юни 1989 година напуска ПАСОК, тъй като не влиза в листата за кандидат депутати. На 27 септември 1989 година е призован в Специалния съд за скандала „Коскотас“ за нарушаване на Закона за министерската отговорността, за пасивен подкуп в степен углавно престъпление и за подбуждане към престъпление за депозитите на ЕЛТА в Банката на Крит. На 30 октомври 1990 година му е определена мярка задържане под стража и остава в затвора около месец. Освободен е на 25 ноември след съгласието на разследващия магистрат и тримата прокурори. На 16 януари 1992 година Специалният съд го признава за виновен с вот 7 на 6 за нарушаване на Закона за министерската отговорност (за разширяване на съоръженията на Коскотас в Палини) и го осъжда на 10 месеца лишаване от свобода с тригодишна условна присъда и лишаване от политически права за 2 години. Съдът го обявява за невинен за другите две престъпления, за които е повдигнато обвинение, а именно, че е участвал във фалита на Банката на Крит.[1]

През октомври 1998 година участва в местните избори като независим кандидат и е избран за номарх на Пела на втория тур с 52,5% от гласовете. През февруари 1999 година е избран за генерален секретар на Съюза на номархиите на Гърция.[1]

През януари 2004 г. той се присъединява към партията Нова демокрация, с която е кандидат за депутат от район Солун I в 2004 година и кандидат за депутат от Пела през 2007 година.[1]

Умира на 10 ноември 2014 година в Атина от рак на простатата.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Πέθανε ο πρώην υπουργός Γιώργος Πέτσος // News247, 11 Δεκεμβρίου 2014. Посетен на 1 април 2020 г.
  2. Πέθανε ξαφνικά ο Γιώργος Πέτσος // Reportaz Net, 11 Δεκεμβρίου 2014. Посетен на 1 април 2020 г.
Георгиос Танос номарх на Пела
(1 януари 1999 – 2 март 2000)
Михалис Караманис