Георги Ангелов (преводач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ангелов.

Георги Ангелов
Роден 4 юни 1960 г. (57 г.)
Професия преводач, журналист
Националност Флаг на България България
Награди „Христо Г. Данов“ (2010, 2014)
Рицар на книгата“ (2004 и 2013)
Деца Десислава, Алиса и Неда

Георги Ангелов е български преводач от френски език и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Ангелов е роден на 4 юни 1960 г. във Варна.[1]

Завършва ІV ЕГ с преподаване на френски език „Фредерик Жолио-Кюри“ и Френска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След кариера като водещ и автор в БНТ („Формула 5“[2], „Рококо“, „Салон на книгата“ и др.) работи като продуцент и редактор в редица частни телевизии.[1]

От 2010 г. е водещ на „Денят започва с култура“, от 2013 г. – на „История.бг“, а от 2015 г. и на „Библиотеката“ в БНТ 1.[3]

Има три дъщери от три различни брака: Десислава, Алиса и Неда.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Информацията в списъка подлежи на допълване.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2010 г. става лауреат на Националната награда „Христо Г. Данов“ за превода си на романа „Доброжелателните“ от Джонатан Лител.[13]
  • Два пъти удостоен със званието „Рицар на книгата“ (2004 и 2013).[2][14]
  • През 2014 г. за втори път става носител на наградата „Христо Г. Данов“, но този път в категорията „Представяне на българската книга“ в предаването „Денят започва с култура“ БНТ 1.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Георги Ангелов в БГ-Фантастика.
  2. а б Соня Спасова, „Георги Ангелов от БНТ не емигрирал заради жените си“, в. „Труд“, 19.01.2014.
  3. „Денят започва с култура“, БНТ продукции, сайт на БНТ.
  4. Амелия Личева, „Отвъд границите“, рец. в „Култура“, 1998.
  5. Митко Новков, „Митопаяжини“, рец. в „Култура“, 1998.
  6. Борис Попиванов, „И отново Маркс“, рец. в „Култура“, бр. 34 (2428), 6 октомври 2006.
  7. Ангел Игов, „Между Пруст и Путин“, рец. в „Култура“, бр. 27 (2466), 13 юли 2007.
  8. Цветан Цветанов, „Пътят на Андрей Макин“, рец. в „Монитор“, 28 юли 2007.
  9. Джонатан Лител, Откъс от „Доброжелателните“, електронно списание „Литературен клуб“, 23 януари 2012 г.
  10. Йордан Ефтимов, „Анатомия на мрака“, рец. във в. „Капитал“, 12 юни 2009.
  11. Аглика Георгиева, „Циничен разказ за нацизма подлуди света“, рец. във в. „Новинар“, 26 април 2009.
  12. Тиери Жонке, Откъс от „Тарантула“, електронно списание „Литературен клуб“, 25 октомври 2011 г.
  13. „На тържествена церемония бяха наградени носителите на националната награда „Христо Г.Данов“ за принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 12.06.2010.
  14. „Кои са новите „Рицари на книгата“?“, сайт на Асоциация „Българска книга“, 24 април 2013 г.
  15. „Антон Дончев удостоен с голямата награда „Христо Г. Данов“, информационна агенция БГНЕС, 20 юни 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]