Георги Атанасов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Атанасов.

Георги Атанасов
Подполковник
български офицер и революционер
български офицер и революционер
Информация
Служба 1900 – 1919
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Войсково поделение 13 пехотен полк
64 пехотен полк
38 пехотен полк
60 пехотен полк

Роден
Починал
Георги Атанасов в Общомедия

Георги Атанасов Атанасов е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2] Използва псевдоними като Б. Моров, Петър Вангелов, Вангел Петров, Август, Беломорски, П. А. Петров, П. В. Петров[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Атанасов е роден на 14 януари 1880 година в Търново. От 1900 година е кадрови офицер в Българската армия. Участва в Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война.

Четата на Георги Атанасов

През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин подполковник. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в софийското кафене „Панах“ петричкия окръжен управител Васил Славов, началника на 6 полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в Кочанско,[4] а по-късно е определен за специален пратеник на ЦК на ВМРО и за секретар на Алеко Василев.

Георги Атанасов става член на Тайния военен съюз. Заедно с Алеко Василев осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година. Участва и в Деветоюнския преврат през 1923 година. През същата година с група четници, участва в потушаването на Септемврийското въстание.[5]

Атанасов е един от основните организатори на убийството на Тодор Александров през 1924 година. Заради това, по нареждане на Иван Михайлов, е убит по време на Горноджумайската наказателна акция на 12 септември при престрелка с групата на Кирил Дрангов в Горна Джумая, днес Благоевград[6].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр.426
  2. „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
  3. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.6, 15, 21, 68, 75
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 128.
  5. Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр. 128
  6. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България