Георги Атанасов (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.
| Георги Атанасов | |
| български офицер и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 септември 1924 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Военна служба | |
| Звание | Подполковник |
| Години | 1900 – 1919 |
| Служил на | България |
| Род войски | Българска армия |
| Войсково поделение | 13-и пехотен полк 64-ти пехотен полк 38-и пехотен полк 60-и пехотен полк |
| Георги Атанасов в Общомедия | |
Георги Атанасов Атанасов е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2] Използва псевдоними като Б. Моров, Петър Вангелов, Вангел Петров, Август, Беломорски, П. А. Петров, П. В. Петров,[3] Струмски.[4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Атанасов е роден на 14 януари 1880 година в Търново. От 1900 година е кадрови офицер в Българската армия. Участва в Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война.
През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин подполковник. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в софийското кафене „Панах“ петричкия окръжен управител Васил Славов, началника на 6-и полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в Кочанско,[6] а по-късно е определен за специален пратеник на ЦК на ВМРО и за секретар на Алеко Василев.
Георги Атанасов става член на Тайния военен съюз. Заедно с Алеко Василев осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година. Участва и в Деветоюнския преврат през 1923 година. През същата година с група четници, участва в потушаването на Септемврийското въстание.[7]
Атанасов е един от основните организатори на убийството на Тодор Александров през 1924 година. Заради това, по нареждане на Иван Михайлов, е убит по време на Горноджумайската наказателна акция на 12 септември при престрелка с групата на Кирил Дрангов в Горна Джумая, днес Благоевград.[8][9] Убит е конкретно от Асен Даскалов.[10]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1900)
- Поручик (2 август 1903)
- Капитан (1908)
- Майор (1 март 1916)
- Подполковник (27 февруари 1918)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр.426.
- ↑ Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация. 1924.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6, 15, 21, 68, 75.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
- ↑ ЦДА, фонд 1938К, опис 1, а.е. 35, л. 7
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 128.
- ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“, София, 2001, стр. 128
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 263.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 30.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Български подполковници
- Дейци на ВМРО
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Двадесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени във Велико Търново
- Починали в Благоевград
- Жертви на политически убийства в България
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение