Георги Баждаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Баждаров
български революционер и учител

Роден
Починал
Подпис Georgi Bazhdarov Signature (vectorized).svg
Георги Баждаров в Общомедия

Георги Димков Баждаров е български революционер, учител и журналист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, задграничен представител на ВМРО. Известен с псевдоними като Брут, Катон, Н. Шушлаков, Петйо Георгиев, Петьофи, Спартак.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. На първия ред е Демирхисарската чета. Баждаров е четвърти от ляво надясно.

Георги Баждаров е роден на 8 февруари 1881 в серското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Образованието си получава в Солунската българска мъжка гимназия (1896 – 1899) и Битолската гимназия (1899 – 1900), където заедно с Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров основава ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.[2].

Учителства в село Крушево, Демирхисарско през 1900 – 1901 година и е член на Демирхисарския околийски революционен комитет. След 1901 година е четник при Яне Сандански, от май 1902 до октомври 1903 година е секретар в четата на Илия Кърчовалията, а по-късно е в четата на Атанас Тешовски. През лятото на 1903 година е делегат от Серско на конгреса на Серския революционен окръг.[3] Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След въстанието се установява в България и в 1906 година завършва история и география в Софийския университет.

След Младотурската революция през 1908 година учителства в Солунската българска гимназия (1908 – 1913) и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове, като е член на градското бюро на партията в Солун. Участва в учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя в 1909 година и във втория му конгрес през 1910 година. Редактира вестниците „Учителски глас“ (1910 – 1912) и „Искра“ (1911 – 1912).[4]

Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година се изселва в София. От 1913 до 1915 година е учител във Варна, а от 1915 – 1916 и от 1918 до 1920 – в София. Автор е на „Революционната борба в Македония“, издадена в 1917 година.

Във ВМРО[редактиране | редактиране на кода]

На гроба на Тодор Александров с Наум Томалевски, Зисо Попов, Крумов и други
Като офицер

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е избран за секретар на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[6] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференцияМемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[7]

Георги Баждаров е масон[8]. След възстановяването на ВМРО той е избран за член на Задграничното представителство на ВМРО и през 1925 година на Шестия конгрес на ВМРО в село Сърбиново е преизбран на същия пост, заедно с Наум Томалевски и Кирил Пърличев[9]. Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и през 1924 година се противопоставя на Майския манифест. От 1919 до 1923 година е главен редактор на вестник „Македония“. В 1923 година издава книгата „Духът на Македония“.

Георги Баждаров е един от основателите на Македонския научен институт и негов подпредседател.[10] Редактор е на списанието на института „Македонски преглед“. В 1929 година издава книгата „Горно Броди“, първи и трети том от спомените си през 1929 година, а втори остава за по-късно. Както сам казва:

Втората книга от спомените ми оставям да напиша след третата, защото третата е по-важна, по-поучителна. Ако съм жив, ще напиша после и втората част (1903 – 1918 г.)

След убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 година е един от водачите на протогеровисткото крило и редактира протогеровистката версия на вестник „Свобода или смърт“.[11] Баждаров е убит от михайловисти на 19 септември 1929 година във Варна. Единият от охранителите му Вълкан Милев също загива, а двама са ранени.[12][13][14][15][16] Сред конкретните причини за убийството са активните контакти на Баждаров с водача на Военния съюз Дамян Велчев.[17] Според Георги Попхристов организатор на убийството е Пандил Шишков, заради което и той е убит в отговор[18]..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.20, 52, 69, 77, 78, 89
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 136.
  3. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 450.
  4. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 388.
  5. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  6. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 2015-08-24.
  7. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.
  8. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  9. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]
  10. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  11. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 276.
  12. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 53.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 14-15.
  14. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  15. Баждаров, Георги. „Горно Броди“
  16. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 138.
  17. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 219.
  18. Спомени на Георги Попхристов [2]
     Портал „Македония“         Портал „Македония