Георги Бакалов (общественик)

Георги Бакалов
	Георги Бакалов
български общественик
Роден	Георги Иванов Бакалов 27 ноември 1873 г. Ески Заара, Османска империя
Починал	14 юли 1939 г. (65 г.) София, Царство България
Националност	България
Работил	публицист • литературен критик
Политика
Партия	БСДП (1891 – 1905); БРСДП (ш.с.) (1908 – 1920); БКП (т.с.) (1920 – )
	Депутат
	XVIII ОНС
	Георги Бакалов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Бакалов.

Георги Иванов Бакалов е български общественик, публицист, литературен критик и историк. Последовател на марксизма^[1].

Биография

Произход и младежки години

Георги Бакалов е роден на 27 ноември 1873 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), Османска империя. Учи в Пловдивската мъжка гимназия. Става председател на ученическото дружество „Напредък“. Бакалов е в основата на ученически бунт на 11 февруари 1891 г., за което е изключен от гимназията^[1].

През 1891 г. постъпва в Българската социалдемократическа партия (БСДП). По време на следването си в Женева (1891 – 1893) се сближава с Георгий Плеханов.^[1].

Зрели години

След завръщането си в България започва печатарска дейност в Сливен, където през 1893 – 1896 г. издава редица брошури и свои преводи на Маркс, Енгелс, Плеханов и др.^[2] Известно време е преподавател. Уволнен, той се отдава на политическа, публицистична и литературна дейност. През 1896 година Бакалов е избран за делегат на Лондонския конгрес на Втория интернационал. През 1897 г. се мести във Варна, където основава книгоиздателство, превежда и издава на български език произведението „Комунистически манифест“ на Маркс и Енгелс^[1].

Печата и организира нелегалното прехвърляне от Варна в Одеса марксисткия вестник „Искра“. Издава и собствени творби, като „Лъчите на поезията“, „Към свобода“ и др. През 1900 г. издава брошура „Претендентите за Македония“, в която защитава идеята за Балканска федерация. През 1902 г. Георги Бакалов публично подкрепя стачката във варненската памучна фабрика „Княз Борис“.^[3] През 1903 – 1905 г. е член на ЦК на БРСДП (т.с.).

През 1904 г. Бакалов отново участва като делегат на Амстердамския конгрес на Втория интернационал. През 1905 г. се мести в София и основава издателство „Знание“, просъществувало до 1921 г.^[1] През 1905 г. напуска партията и става ръководител на фракцията на анархо-либералите. От 1908 до 1920 г. е член на БРСДП (ш.с.). През 1920 година става член на БКП (т.с.).^[1]

След Деветоюнския преврат

Преследван от правителството на Александър Цанков, Бакалов е емигрант във Франция (1925 – 1932). През 1932 г. емигрира в СССР, където живее в Харков и работи като редактор в Международното издателство секция на българските писатели. През същата година е избран за член-кореспондент на АН на СССР, поради своите научни и литературно-критически трудове;^[1] приносът му е, че е превел на български трудове на Маркс и Енгелс, сред които „Комунистическия манифест“ на Карл Маркс.^[4] По-късно през годината се завръща в България, където редактира леви издания.

Умира на 14 юли 1939 г.^[5] в София.

Творчество

Автор на много статии по история на българското Възраждане, Бакалов пропагандира марксистката естетика и руската научна и обществена мисъл. Превежда от различни езици 287 книги основно с обществено-политическа насоченост, а няколко от тях са научна фантастика. Издава редица трудове: „Български писатели и книги“, „Днешната българска литература“, „Заветите на Българското Възраждане“, „Г. С. Раковски“, „Христо Ботев“. Използва псевдонимите Г. Базаров, Н. Соколов, Ж. Фанчев и други.

Посмъртно признание

На Георги Бакалов е наречена улица в квартал „Изток“ в София (Карта). Неговото име носи държавното издателство „Георги Бакалов“ във Варна, което съществува между 1960 и 1990 г.

Външни препратки

"Искра" за нашата партия - статия на Георги Бакалов в сп."Работнишко дело", брой 6, 01/06/1904, стр.359-370

Литература

((ru)) Большая Советская Энциклопедия (цитаты), Бакалов Георги Иванов.
Претендентите за Македония от „Д. Григорев“ (Г. Бакалов), Печатница „Взаимност“, Варна, 1900 г.
Спомени на Искра Маркова Марчевска.
Цанев, П. „Издаването на социалистическата книга през легалния период на БКП – 1885 – 1923“. 1962 г.

Бележки

Външни препратки

Сабина Беляева, Добромир Григоров, „Георги Бакалов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

[Encylopedy-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж „Българска книга: енциклопедия“, изд. Пенсофт, 2004 г., с. 50

[2] Работнишко дело - Месечно илюстровано списание / Ред. Георги Бакалов - Варна; печ. Взаимност / No. 3, 01/03/1904, стр.137

[3] Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 28 / 09 юни 1902 г., стр 2.

[4] Кирова, Мариана. Има ли общо Христо Ботев със „Символ-верую на българската комуна“? // clubz.bg. 29 май 2016.

[5] Завой - Седмичник за култура, изкуство, критика и общественост / Кирил Йорданов - Варна; печ. К. Николов : Стоян Дичев / No. 10, 01/09/1939, стр.4

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]