Георги Бакалов (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Бакалов.

Георги Бакалов
Български общественик, публицист и историк

Роден
Починал
14 юли 1939 г. (65 г.)
Професия публицист • литературен критик

Георги Иванов Бакалов е български общественик, публицист, литературен критик и историк. Последовател на марксизма.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Георги Бакалов е роден на 27 ноември 1873 година в Ески Заара (днес Стара Загора), Османска империя. Учи в Пловдивската мъжка гимназия. Става председател на ученическото дружество „Напредък“. Бакалов е в основата на ученически бунт на 11 февруари 1891 г., за което е изключен от гимназията.[1].

През 1891 година постъпва в Българската социалдемократическа партия (БСДП). По време на следването си в Женева (1891–1893) се сближава с Георгий Плеханов.[1].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в България започва печатарска дейност в Сливен, където през 1893–1896 година издава редица брошури и свои преводи на Маркс, Енгелс, Плеханов и др. Известно време е преподавател. Уволнен, той се отдава на политическа, публицистична и литературна дейност. През 1897 година се мести във Варна, където основава книгоиздателство, превежда и издава на български език произведението на Маркс „Комунистически манифест“.[1].

Печати и организира нелегалното прехвърляне от Варна в Одеса марксисткия вестник "Искра“. Издава и собствени творби, като „Лъчите на поезията“, „Към свобода“ и др. През 1900 година издава брошура „Претендентите за Македония“, в която защитава идеята за Балканска федерация. През 1905 година се мести в София и основава издателство „Знание“, просъществувало до 1921 година.[1].

Избран за делегат на Лондонския (1896 година) и Амстердамския (1904) конгреси на Втория интернационал. През 1903–1905 година е член на ЦК на БРСДП (т.с.). През 1905 г. напуска партията и става ръководител на фракцията на анархо-либералите. От 1908 до 1920 г. е член на БРСДП (ш.с.). През 1920 година става член на БКП (т.с.).[1].

Преследван от правителството на Александър Цанков, Бакалов е емигрант във Франция (1925–1932). През 1932 емигрира в СССР, където живее в Харков и работи като редактор в Международното издателство секция на българските писатели. През същата година е избран за член-кореспондент на АН на СССР, поради своите научни и литературно-критически трудове.[1], като по-късно през годината се завръща в родината, където редактира леви издания.

Умира на 14 юли 1939 година в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор на много статии по история на българското Възраждане, Бакалов пропагандира марксистката естетика и руската научна и обществена мисъл. Превежда от различни езици 287 книги основно с обществено-политическа насоченост, а няколко от тях са научна фантастика. Издава редица трудове: „Български писатели и книги“, „Днешната българска литература“, „Заветите на Българското Възраждане“, „Г. С. Раковски“, „Христо Ботев“. Използва псевдонимите Г. Базаров, Н. Соколов, Ж. Фанчев и други.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи държавното издателство „Георги Бакалов“ във Варна, което съществува от 1960 до 1990 година.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]