Георги Бакалов (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Бакалов.

Георги Бакалов
Български общественик, публицист и историк

Роден
Починал
14 юли 1939 г. (65 г.)
Професия публицист • литературен критик

Уебсайт Народен представител в:
XVIII ОНС   

Георги Иванов Бакалов е български общественик, публицист, литературен критик и историк. Последовател на марксизма.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Георги Бакалов е роден на 27 ноември 1873 година в Ески Заара (днес Стара Загора), Османска империя. Учи в Пловдивската мъжка гимназия. Става председател на ученическото дружество „Напредък“. Бакалов е в основата на ученически бунт на 11 февруари 1891 г., за което е изключен от гимназията.[1].

През 1891 година постъпва в Българската социалдемократическа партия (БСДП). По време на следването си в Женева (1891 – 1893) се сближава с Георгий Плеханов.[1].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в България започва печатарска дейност в Сливен, където през 1893 – 1896 година издава редица брошури и свои преводи на Маркс, Енгелс, Плеханов и др. Известно време е преподавател. Уволнен, той се отдава на политическа, публицистична и литературна дейност. През 1897 година се мести във Варна, където основава книгоиздателство, превежда и издава на български език произведението на Маркс „Комунистически манифест“.[1].

Печати и организира нелегалното прехвърляне от Варна в Одеса марксисткия вестник „Искра“. Издава и собствени творби, като „Лъчите на поезията“, „Към свобода“ и др. През 1900 година издава брошура „Претендентите за Македония“, в която защитава идеята за Балканска федерация. През 1905 година се мести в София и основава издателство „Знание“, просъществувало до 1921 година.[1].

Избран за делегат на Лондонския (1896 година) и Амстердамския (1904) конгреси на Втория интернационал. През 1903 – 1905 година е член на ЦК на БРСДП (т.с.). През 1905 г. напуска партията и става ръководител на фракцията на анархо-либералите. От 1908 до 1920 г. е член на БРСДП (ш.с.). През 1920 година става член на БКП (т.с.).[1].

Преследван от правителството на Александър Цанков, Бакалов е емигрант във Франция (1925 – 1932). През 1932 емигрира в СССР, където живее в Харков и работи като редактор в Международното издателство секция на българските писатели. През същата година е избран за член-кореспондент на АН на СССР, поради своите научни и литературно-критически трудове.[1], като по-късно през годината се завръща в родината, където редактира леви издания.

Умира на 14 юли 1939 година в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор на много статии по история на българското Възраждане, Бакалов пропагандира марксистката естетика и руската научна и обществена мисъл. Превежда от различни езици 287 книги основно с обществено-политическа насоченост, а няколко от тях са научна фантастика. Издава редица трудове: „Български писатели и книги“, „Днешната българска литература“, „Заветите на Българското Възраждане“, „Г. С. Раковски“, „Христо Ботев“. Използва псевдонимите Г. Базаров, Н. Соколов, Ж. Фанчев и други.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи държавното издателство „Георги Бакалов“ във Варна, което съществува от 1960 до 1990 година.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]