Георги Баласчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Баласчев
български историк и археолог
Роден
Починал
6 октомври 1936 г. (67 г.)
Научна дейност
Област История, археология
Образование Висше училище в София
Работил в Народен археологически музей
Георги Баласчев в Общомедия

Георги Димитров Баласчев с псевдоним Езерски[1] е български историк и археолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в българския македонски град Охрид през 1869 година. Роднината му Яким Беласчиев от Охрид е български учител, преподавал във Вевчани между 1852 и 1857 година.[2] Георги Баласчев учи в родния си град, а по-късно в 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“.[3] През 1892 година завършва Висшето училище в София, специалност история. В 1898 година завършва славистика във Виенския университет.[4] Завръща се в България и 15 януари 1899 година е назначен за учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия, където работи до 30 април 1902 година. През 1901 година е командирован в Цариград.[5]

В периода 1 август 1902 – 31 декември 1903 година е завеждащ на Етнографската сбирка на археологическия музей, след което от 15 февруари 1904 година отново се завръща на учителското поприще, този път в Трета софийска народна прогимназия. В гимназията преподава до 31 август 1906 година, след което е прехвърлен отново в Първа софийска мъжка народна гимназия. Непосредствено след това е преместен в Трета софийска мъжка народна гимназия, където преподава в периода (1 януари 1907 – 31 август 1908).[5]

По-късно на два пъти в периодите (5 ноември 1919 – 12 август 1920) и (13 октомври 1920 – 14 май 1921) е уредник на Народния археологически музей. От 16 септември 1923 година до 31 март 1934 година отново преподава в Първа софийска мъжка народна гимназия. На 2 май 1936 година е назначен за писател към Министерството на просветата, от където на 11 януари 1936 година се уволнява по болест.[5]

Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892-1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България.

От 1909 до 1920 година е главен редактор на българо-македонско научно списание „Минало“.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Канцеларски принадлежности“.[6]

Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член-учредител е на Македонския научен институт.[7]

Съгражданинът му Петър Карчев пише за Баласчев:

„ ...безспорно учен човек, който с достойнство можеше да заеме и катедра в университет. Но като мнозина други охридчани, той беше с упорит характер, инат човек. С други думи Баласчев, както се казна, не клатеше „каук“ пред никакви авторитети, не се считаше задължен да уеднаквява своите разбирания в областта на археологията и историята с някои от редовните и извънредни професори в университета... Полемичният му дух обаче, неговата прямолинейност, която стигаше в някои случаи до свадливост, му затвори завинаги вратата на Софийския университет. Но си имаше свой научен Олимп, бореше се с нуждата и нищетата. Баласчев считаше за унижение да му се спомене за какъвто и да е компромис, срещу цената на който биха могли да му се отворят университетските аудитории.[8] “

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Глушков, П. Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9-10, с. 81-96;
  • Научните трудове на Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9-10, с.11-15;
  • Чолов, Петър. Български историци, Биографично-бибилиографски справочник, София 1999, с.25

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 41.
  2. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 56.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  5. ↑ а б в Минало – българо-македонско научно списание, София, 1942, Печатница на П. Глушковъ, („Послуженъ списъкъ на Георги Димитровъ Баласчевъ“)
  6. ↑ Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, том 1, София, 1919, стр. 74.
  7. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  8. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 356. ISBN 954321056X
Нормативен контрол
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Баласчев&oldid=9480404“.