Георги Баласчев
Георги Баласчев | |
---|---|
български историк и археолог | |
![]() | |
Роден | |
Починал | 4 октомври 1936 година
|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | История, археология |
Работил в | Народен археологически музей |
Георги Баласчев в Общомедия |
Георги Димитров Баласчев с псевдоним Езерски[1] е български историк и археолог.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в македонския български град Охрид през 1868 година. Роднината му Яким Беласчиев от Охрид е български учител, преподавал във Вевчани между 1852 и 1857 година.[3] Според местни предания Баласчеви са потомци на архиепископ Арсений II Охридски.[4][5]
Георги Баласчев учи в родния си град, а по-късно в 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“.[6] През 1892 година завършва Висшето училище в София, специалност история. В 1898 година завършва славистика във Виенския университет.[7] Завръща се в България и 15 януари 1899 година е назначен за учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия, където работи до 30 април 1902 година. През 1901 година е командирован в Цариград.[8]
В периода 1 август 1902 – 31 декември 1903 година е завеждащ на Етнографската сбирка на археологическия музей, след което от 15 февруари 1904 година отново се завръща на учителското поприще, този път в Трета софийска народна прогимназия. В гимназията преподава до 31 август 1906 година, след което е прехвърлен отново в Първа софийска мъжка народна гимназия. Непосредствено след това е преместен в Трета софийска мъжка народна гимназия, където преподава в периода (1 януари 1907 – 31 август 1908).[8]
По-късно на два пъти в периодите (5 ноември 1919 – 12 август 1920) и (13 октомври 1920 – 14 май 1921) е уредник на Народния археологически музей. От 16 септември 1923 година до 31 март 1934 година отново преподава в Първа софийска мъжка народна гимназия. На 2 май 1936 година е назначен за писател към Министерството на просветата, от където на 11 януари 1936 година се уволнява по болест.[8]
Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892 – 1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България.
От 1909 до 1920 година е главен редактор на българо-македонско научно списание „Минало“.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Канцеларски принадлежности“.[9] Умира на 4 октомври 1936 г.[10]
Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член-учредител е на Македонския научен институт.[11]
Съгражданинът му Петър Карчев пише за Баласчев:
„ | ...безспорно учен човек, който с достойнство можеше да заеме и катедра в университет. Но като мнозина други охридчани, той беше с упорит характер, инат човек. С други думи Баласчев, както се казна, не клатеше „каук“ пред никакви авторитети, не се считаше задължен да уеднаквява своите разбирания в областта на археологията и историята с някои от редовните и извънредни професори в университета... Полемичният му дух обаче, неговата прямолинейност, която стигаше в някои случаи до свадливост, му затвори завинаги вратата на Софийския университет. Но си имаше свой научен Олимп, бореше се с нуждата и нищетата. Баласчев считаше за унижение да му се спомене за какъвто и да е компромис, срещу цената на който биха могли да му се отворят университетските аудитории.[12] | “ |
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата 45 годишнина на настоящий век (1890)
- Баласчевъ, Георги. Биографически и книжовни чертици на Григоръ С. Пърличевъ, и Вѣнчаната му поема прѣзъ 1860 година на поетическия конкурсъ въ Атина. София, Печатница на Иванъ Е. Цуцевъ, 1897. Посетен на 18 септември 2015.
- Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците (1901)
- Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа (1902)
- Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове (1920)
- Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейният етнически състав (1924)
- Българите през последните десетгодишнини на десетия век и първите от единадесетия в 2 ч. (1927 и 1930)
- Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение(1932).
„Македонскиятъ въпросъ“ от Рихард фон Мах, превод на Баласчев под псевдонима Езерски
Баласчевъ, Георги. Биографически и книжовни чертици на Григоръ С. Пърличевъ, и Вѣнчаната му поема прѣзъ 1860 година на поетическия конкурсъ въ Атина. София, Печатница на Иванъ К. Цуцевъ, 1897. Посетен на 18 септември 2015.
Баласчевъ, Г. Бѣлѣжки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му въ Европа. София, Печатница на Иванъ К. Божиновъ, 1902.
Брой 1 на „Минало“, 1909
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Баласчев (около 1820 –?) | |||||||||||||||||||||||||||||
Евтим Баласчев (1881 – ?) | Фания Стрезова | Георги Баласчев (1869 – 1936) | |||||||||||||||||||||||||||
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Глушков, П. Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9 – 10, с. 81 – 96;
- Научните трудове на Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9 – 10, с.11 – 15;
- Чолов, Петър. Български историци, Биографично-бибилиографски справочник, София 1999, с.25
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Георги Баласчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Баласчев, Георги. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища, написано от А. Теодоров. Пловдив. 1896 г.
- Списание „Минало“, пълно течение на сайта на Скопската национална и университетска библиотека
- „Документи по сръбско-българските отношения през 1830 – 1836 г.“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 249 до фонд № 289). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1981. с. 88 - 90.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 56.
- ↑ Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 29.
- ↑ Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ а б в Минало – българо-македонско научно списание, София, 1942, Печатница на П. Глушковъ, („Послуженъ списъкъ на Георги Димитровъ Баласчевъ“)
- ↑ Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, том 1, София, 1919, стр. 74.
- ↑ в. Литературен глас, бр.324, с.6
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 356.
|
- Български историци от Македония
- Български археолози
- Български учители
- Български учени от Македония
- Български общественици от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Възпитаници на Софийския университет
- Членове на Македонския научен институт
- Дейци на ВМОК
- Членове на Младата македонска книжовна дружина
- Македоно-одрински опълченци
- Родени в Охрид
- Починали в София
- Четвърти випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Възпитаници на Виенския университет
- Български имигранти от Македония в София