Направо към съдържанието

Георги Баласчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Баласчев
български историк
Роден
Починал
4 октомври 1936 г. (67 г.)
Учил вСофийски университет
Георги Баласчев в Общомедия

Георги Димитров Баласчев с псевдоним Езерски[1] е български историк и археолог.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в македонския български град Охрид на 18 април 1869 година.[3] Роднината му Яким Беласчиев от Охрид е български учител, преподавал във Вевчани между 1852 и 1857 година.[4] Според местни предания Баласчеви са потомци на архиепископ Арсений II Охридски.[5][6]

Георги Баласчев учи в родния си град, а по-късно в 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“.[7] През 1892 година завършва Висшето училище в София, специалност история. В 1898 година завършва славистика във Виенския университет.[8] Завръща се в България и 15 януари 1899 година е назначен за учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия, където работи до 30 април 1902 година. През 1901 година е командирован в Цариградския руски археологически институт.[9][3]

На 9 март 1902 е командирован в Софийския народен музей и на 1 юни 1902 година е уволнен от гимназията.[3] В периода 1 август 1902 – 31 декември 1903 година е завеждащ на Етнографската сбирка на археологическия музей, след което от 15 февруари 1904 година отново се завръща на учителското поприще, този път в Трета софийска народна прогимназия. В гимназията преподава до 31 август 1906 година, след което е прехвърлен отново в Първа софийска мъжка народна гимназия. Непосредствено след това е преместен в Трета софийска мъжка народна гимназия, където преподава в периода (1 януари 1907 – 31 август 1908).[9][3]

По-късно на два пъти в периодите (5 ноември 1919 – 12 август 1920) и (13 октомври 1920 – 14 май 1921) е уредник на Народния археологически музей. От 16 септември 1923 година до 31 март 1934 година отново преподава в Първа софийска мъжка народна гимназия. На 2 май 1936 година е назначен за писател към Министерството на просветата, от където на 11 януари 1936 година се уволнява по болест.[9]

Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892 – 1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България.

От 1909 до 1920 година е главен редактор на българо-македонско научно списание „Минало“.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Канцеларски принадлежности“.[10] Умира на 4 октомври 1936 г.[11][12]

Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член-учредител е на Македонския научен институт.[13]

Съгражданинът му Петър Карчев пише за Баласчев:

„ ...безспорно учен човек, който с достойнство можеше да заеме и катедра в университет. Но като мнозина други охридчани, той беше с упорит характер, инат човек. С други думи Баласчев, както се казна, не клатеше „каук“ пред никакви авторитети, не се считаше задължен да уеднаквява своите разбирания в областта на археологията и историята с някои от редовните и извънредни професори в университета... Полемичният му дух обаче, неговата прямолинейност, която стигаше в някои случаи до свадливост, му затвори завинаги вратата на Софийския университет. Но си имаше свой научен Олимп, бореше се с нуждата и нищетата. Баласчев считаше за унижение да му се спомене за какъвто и да е компромис, срещу цената на който биха могли да му се отворят университетските аудитории.[14] “

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Георги Баласчев е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Арсений II Охридски
(? – 1767 )
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Баласчев
(около 1820 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Баласчев
 
Евтимия Баласчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евтим Баласчев
(1881 – ?)
 
Фания
Стрезова
 
Георги Баласчев
(1869 – 1936)
 
Тодор Наумов
(1883 – 1941)
 
Анета
Наумова
 
Иван Баласчев
 
Хрисанта Баласчева
 
Царева Баласчева
 
Поликсена Чудова
 
Димитър Чудов
 
 
 
 

Арсений II Охридски

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Глушков, П. Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9 – 10, с. 81 – 96;
  • Научните трудове на Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9 – 10, с.11 – 15;
  • Чолов, Петър. Български историци, Биографично-бибилиографски справочник, София 1999, с.25

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 249 до фонд № 289). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1981. с. 88 – 90.
  3. 1 2 3 4 Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 50.
  4. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 56.
  5. ↑ Огнянов, Михаил. Македония – преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 29.
  6. ↑ Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.
  7. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  8. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  9. 1 2 3 Минало – българо-македонско научно списание, София, 1942, Печатница на П. Глушковъ, („Послуженъ списъкъ на Георги Димитровъ Баласчевъ“)
  10. ↑ Дървинговъ, П. История на Македоно-одринското опълчевние. Т. I. Животътъ и дѣйствията на опълчението въ войната съ Турция. София, Държавна печатница, 1919. с. 74.
  11. ↑ в. Литературен глас, бр.324, с.6
  12. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 425 – 426.
  13. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  14. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 356.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Баласчев&oldid=12765504“.