Георги Баялцалиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Баялцалиев
български общественик
Роден
Починал
не по-рано от 1903 г.
Семейство
ДецаВангелия Александрова
Тома Баялцалиев
Иван Баялцалиев
Подпис
Реклама на търговската къща „Г. Баялцалиев и Синове“, Солун, внасяща автомобили и велосипеди „Суифт“, вестник „Отечество“, 1900 г.

Георги Баялцалиев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно е по произход от гевгелийското село Баялци. Живее в Гевгели, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, негови синове са Иван и Тома Баялцалиев. През май 1878 година Георги Баялцалиев и Ичо Доганов от името на Гевгелийската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[1] Често пътува в Цариград, където се занимава с търговия[2]. Присъединява се към ВМОРО.[3] След Солунските атентати, на 21 април е арестуван от османските власти по подозрения заедно с енорийския свещеник Тома Ташов, хаджи Нако (Нано) Николов, Г. Йосифов, Петър Дерменджиев и други.[3][4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Баялцалиев
(? - след 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Баялцалиев
(? - 1937)
 
Вангелия Александрова
(1870 - 1947)
 
Тодор Александров
(1881 - 1924)
 
Тома Баялцалиев
(1870 - 1947)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Баялцалиев
(1916 - 1999)
 
Илия Баялцалиев
(1911 - след 1956)
 
 
 
 
 
 
 
Георги Баялцалиев

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  2. Трайчев, Георги. Спомени от моето 40 годишно учителство, 1889-1929 г., Печатница П. Глушков, 1930, стр.6
  3. а б Освободителната борба на българите в Македония и Одринска Тракия 1902/1904, дипломатически документи, Наука и изкуство, 1978, стр.194
  4. Писмо на българския екзарх Йосиф I до министъра на външните работи на България, 17 май 1903 г. ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 8 гръб