Георги Богданов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския революционер и гемиджия Георги Богданов. За други значения вижте Георги Богданов.

Георги Богданов
български революционер

Роден
Починал
1939 г. (60 г.)

Георги Петров Богданов е български революционер - анархист, един от солунските атентатори.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Богданов е роден през 1879 година във Велес, тогава в Османската империя, в богатото семейство на Петър Ботданов - касиер на велешкото българско читалище „Просвещение“.[3] Брат му Тодор Богданов също се занимава с революционна дейност. Георги получава прогимназиално образование във Велес, а от 1897 година учи в българската мъжка гимназия в Солун. Не успява да завърши гимназията, изключен поради революционна дейност.[4] Остава в Солун и се занимава с търговия заедно със зет си Илия Попстефанов. Става член на кръга на гемиджиите през 1901 година. Участва в Солунските атентати през 1903 година, като хвърля бомба пред гръцкото кафене „Ноия“. Арестуван е на 17/29 април и е предаден на специален военен съд, заедно с Павел Шатев, Марко Бошнаков и Милан Арсов. Първоначално са осъдени на смърт, а впоследствие присъдата им е заменена с доживотен затвор. През 1905 година е изпратен на заточение във Фезан или Мурзук, където доживява общата амнистия, дадена от султана през 1908 година. След освобождението си се занимава с търговия в Солун и Драма. В 1914 година Богданов влиза в Комитета на дезертьорите.[5]

По случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Георги Богданов е награден с орден „Свети Александър“.[6]

Разорен и тежко болен заедно със семейството си се премества в България, където работи като чиновник. Умира на 12 юни 1939 година[7].

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Гено
(1738 - 1807)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Кръсте Попгенов
(1778 - 1839)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Стефан (Тео) Попкръстев
(1804 - 1868)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Богданов
 
 
 
 
 
Никола Попстефанов
(1837 - 1895)
 
Мария Хаджизафирова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Богданов
 
Георги Богданов
(1879 - 1939)
 
Роксандра Богданова
(1871 - ?)
 
Илия Стефанов
(1866 - ?)
 
Евтимия Станишева
(1873 - 1936)
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Стефанов
(1891 - 1915)
 
Борис Светлинов
(1896 - 1954)
 
 
 
 
Николай Станишев
(1897 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Невена Стефанова
(1923 - 2012)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратки биографии на атентаторите.
  2. Мариан Гяурски, „Анархизмът в македоно-одринското националнореволюционно движение: Солунските атентатори“.
  3. Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 12.
  4. Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 19.
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 152.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  7. Илюстрация Илинден, бр. 107, стр.13
     Портал „Македония“         Портал „Македония