Георги Бончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Бончев
български геолог

Роден
Георги Бончев Николов
Починал
7 март 1955 г. (88 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вЗагребски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приГюро Пилар
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаБончо Николов
МайкаКера Георгиева
СъпругаАнка Димитрова
ДецаБоянка, Милка, Зорка, Кирил[1]
Георги Бончев в Общомедия

Георги Бончев Николов е български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България, академик.[2][3]

Биография и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Георги Бончев е роден на 6 август 1866 г. стар стил в с. Жеравна, Котленско.[4] Завършва гимназия в гр. Габрово. Следва естествени науки в Загребския университет от 1888 до 1893 г., където през 1891 – 1893 г. е асистент по минералогия и геология на Гюро Пилар, а през 1893 г. става и доктор по философия, като защитава докторска дисертация: Bichromat kalija (Revizija osnih elemenata).[5] От 01.10.1893 е извънреден преподавател по минералогия и геология във Висшето училище, а от 1895 е редовен доцент при катедрата по минералогия и геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 1905 г. до октомври 1936 г. е редовен професор и титуляр на катедрата по минералогия и петрография. Декан на физико-математическия факултет през учебните 1906/07, 1907/08, 1919/20, 1927/28 г. Ректор на университета през 1914/15 г.[6] Курсовете, които той води в университета са: Стратиграфия и геология; Кристалография; Обща и специална минералогия; Обща и специална петрография; Практическо ползване на скалите; Трайност и издръжливост на скалите при строене и др.

Автор на над 140 научни труда и университетските учебници Петрография; Обща минералогия; Специална минералогия.

Паметна плоча на акад. Георги Бончев на ул. „Асен Златаров“ № 2, София

Георги Бончев е действителен член на БАН от 1900 г. Основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1944 – 1948). Пръв председател на Българското геологическо дружество (1925).[7] През 1910 г. съставя геоложка карта на България съвместно с Георги Златарски. Основател на гемологията (скъпоценни минерали) и геоархеологията (мегалитни паметници) в България.

През 1958 г. Иван Костов ще нарече минерала бончевит с неговото име.[8][9]

Неговото име носи улица в академичен комплекс „4-ти километър“, на която са разположени някои от институтите на БАН.

През декември 2016 година и по случай 150 години от рождението на Георги Бончев е издадена пощенска марка с неговия лик.[10]

Почетен гражданин на София.

Погребан е в парцел 48 на Централните софийски гробища.[11]

Проф. Георги Бончев, първият седнал от ляво надясно, в дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно наляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, прав на стълбите е проф. Георги Златарски, а в дъното зад цветята – проф. Степан Юринич.
Диплома на Кузман Йосифов от Софийския университет, подписана от ректора Георги Бончев, 7 юли 1915 г.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костов, Иван. Георги Бончев. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1988. с. 48.
  2. Bourchier, James. Bulgaria/Language // Encyclopædia Britannica. 11th. Cambridge University Press, 1911. с. 786.: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy."
  3. Бончев, Георги в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 271
  4. Маврудчиев, Божидар. Акад. проф. д-р Георги Бончев – живот и творчество // Списание на Българското геологическо дружество 67 (1 – 3). 2006. с. 159 – 165.
  5. G. Bončev. Bichromat kalija: (Revizija osnih elemenata) // Rad Jugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti. Matematičko-prirodoslovni razred 16 (113). 1893. с. 79-103. Посетен на 24 юли 2023.
  6. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 233.
  7. The Near East Year Book and Who's who: A Survey of the Affairs, Political, Economic and Social, of Yugoslavia, Roumania, Bulgaria, Greece and Turkey. Near East Limited, 1927. с. 597.
  8. Kostov, Ivan. Bonchevite, PbBi4S7, a New Mineral // Mineralogical Magazine XXXI (241). June 1958. с. 821 - 828. Посетен на 6 август 2023.
  9. Bonchevite // mindat.org. Посетен на 6 август 2023.
  10. В Софийския университет се провежда научната конференция „Геонауки 2016“ // Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, 7 декември 2016.
  11. ПАРЦЕЛ 48 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2021.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бресковска, Веселина. Академик Георги Бончев и съвременната минералогия // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет. 1999. с. 207 – 213.
  • Костов, Иван. Георги Бончев. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1988.
  • Димитров, Цоньо. Академик Георги Бончев – жизнен и творчески път // Спомени за Софийския университет. Т. 1. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 237 – 242.
  • Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 20 – 25.
  • Казват че: Весели случки из живота на Алма Матер (събрали Румен Яновски и Димитър Томов). Софийски университет „Климент Охридски“, стр. 11 – 12, 1984.
Гробът на Георги Бончев в парцел 48 на Софийските централни гробища (42°42′49.9″ с. ш. 23°20′00.6″ и. д. / 42.713861° с. ш. 23.3335° и. д.)
  • THE EUROPA YEARBOOK: AN ANNUAL SURVEY OF EUROPEAN POLITICS, ART, AND LITERATURE, A EUROPEAN WHO'S WHO AND DIRECTORY AND A STATISTICAL REVIEW OF EUROPE. 4th. London, Europa Publishing Co. Limited; George Routledge & Sons, Limited, 1929. с. 103.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]