Георги Бончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Бончев
български геолог

Роден
Починал
7 март 1955 г. (88 г.)
Научна дейност
Област Геология

Академик Георги Бончев Николов е български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България.[1] [2]

Биография и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Георги Бончев е роден в с. Жеравна, Котленско, през 1866 г. Завършва гимназия в гр. Габрово. Следва естествени науки в Загребския университет от 1888 до 1893 г., където през 1891-1893 г. е асистент по минералогия и геология, а през 1893 г. става и доктор по философия. От 01.10.1893 е извънреден преподавател по минералогия и геология във Висшето училище, а от 1895 е редовен доцент при катедрата по минералогия и геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 1905 г. до октомври 1936 г. е редовен професор и титуляр на катедрата по минералогия и петрография. Декан на физико-математическия факултет през учебните 1906/07, 1907/08, 1919/20, 1927/28 г. Ректор на университета през 1914/15 г.[3] Курсовете, които той води в университета са: Стратиграфия и геология; Кристалография; Обща и специална минералогия; Обща и специална петрография; Практическо ползване на скалите; Трайност и издръжливост на скалите при строене и др.

Автор на над 140 научни труда и университетските учебници Петрография; Обща минералогия; Специална минералогия.

Паметна плоча на акад. Георги Бончев на ул. „Асен Златаров” № 2, София

Георги Бончев е действителен член на БАН от 1900 г. Основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1944-1948). Пръв председател на Българското геологическо дружество (1925). През 1910 г. съставя геоложка карта на България съвместно с Георги Златарски. Основател на гемологията (скъпоценни минерали) и геоархеологията (мегалитни паметници) в България.

Неговото име носи улица в академичен комплекс „4-ти километър“, на която са разположени някои от институтите на БАН.

През декември 2016 година и по случай 150 години от рождението на Георги Бончев е издадена пощенска марка с неговия лик.[4]

Почетен гражданин на София.

Проф. Георги Бончев, първият седнал от ляво на дясно, в дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно на ляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, прав на стълбите е проф. Георги Златарски, а в дъното зад цветята - проф. Степан Юринич.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Bulgaria/Language“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
  2. Бончев, Георги в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 271
  3. „Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, 1929, p. 233 
  4. "В Софийския университет се провежда научната конференция "Геонауки 2016" ", Новини и събития, Софийски университет "Свети Климент Охридски", 7 декември 2016

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Веселина Бресковска, "Академик Георги Бончев и съвременната минералогия", Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Геолого-географски факултет, 1999, стр. 207-213.
  • Цоньо Димитров "Академик Георги Бончев – жизнен и творчески път" в Спомени за Софийския университет, том 1, Университетско издателство "Климент Охридски", София: 1988, стр. 237-242.
  • Иван Борисов, Бележити български геолози, Народна просвета, София: 1981, стр. 20-25.
  • „Казват че: Весели случки из живота на Алма Матер (събрали Румен Яновски и Димитър Томов)“, Софийски университет "Климент Охридски", стр. 11-12, 1984 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]