Георги Бончев
| Георги Бончев | |
|---|---|
| български геолог | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Загребски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Геология |
Георги Бончев Николов е български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България, академик.[1][2]
Биография и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Георги Бончев е роден в с. Жеравна, Котленско, през 1866 г. Завършва гимназия в гр. Габрово. Следва естествени науки в Загребския университет от 1888 до 1893 г., където през 1891 – 1893 г. е асистент по минералогия и геология, а през 1893 г. става и доктор по философия. От 01.10.1893 е извънреден преподавател по минералогия и геология във Висшето училище, а от 1895 е редовен доцент при катедрата по минералогия и геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 1905 г. до октомври 1936 г. е редовен професор и титуляр на катедрата по минералогия и петрография. Декан на физико-математическия факултет през учебните 1906/07, 1907/08, 1919/20, 1927/28 г. Ректор на университета през 1914/15 г.[3] Курсовете, които той води в университета са: Стратиграфия и геология; Кристалография; Обща и специална минералогия; Обща и специална петрография; Практическо ползване на скалите; Трайност и издръжливост на скалите при строене и др.
Автор на над 140 научни труда и университетските учебници Петрография; Обща минералогия; Специална минералогия.
Георги Бончев е действителен член на БАН от 1900 г. Основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1944 – 1948). Пръв председател на Българското геологическо дружество (1925). През 1910 г. съставя геоложка карта на България съвместно с Георги Златарски. Основател на гемологията (скъпоценни минерали) и геоархеологията (мегалитни паметници) в България.
Неговото име носи улица в академичен комплекс „4-ти километър“, на която са разположени някои от институтите на БАН.
През декември 2016 година и по случай 150 години от рождението на Георги Бончев е издадена пощенска марка с неговия лик.[4]
Почетен гражданин на София.
Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Les houilles en Bulgarie par M le Professeur Dr. G. Bontchew. // The Coal Resources of the World: An Inquiry Made upon the Initiative of the Executive Committee of the XII International Geological Congress, Canada, 1913, With the Assistance of Geological Surveys and Mining Geologists of Different Countries. Т. II. Toronto, Canada, Morang & Co. Limited, 1913. с. 747 – 761. Посетен на 30 май 2018.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Bulgaria/Language“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
- ↑ Бончев, Георги в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 271
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 233.
- ↑ В Софийския университет се провежда научната конференция „Геонауки 2016“, Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, 7 декември 2016
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Веселина Бресковска, „Академик Георги Бончев и съвременната минералогия“, Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет, 1999, стр. 207 – 213.
- Иван Костов, Георги Бончев, Университетско издателство „Климент Охридски“, София: 1988.
- Цоньо Димитров „Академик Георги Бончев – жизнен и творчески път“ в Спомени за Софийския университет, том 1, Университетско издателство „Климент Охридски“, София: 1988, стр. 237 – 242.
- Иван Борисов, Бележити български геолози, Народна просвета, София: 1981, стр. 20 – 25.
- Казват че: Весели случки из живота на Алма Матер (събрали Румен Яновски и Димитър Томов). Софийски университет „Климент Охридски“, стр. 11 – 12, 1984.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|