Направо към съдържанието

Георги Бончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Бончев
български геолог
Роден
Георги Бончев Николов
Починал
7 март 1955 г. (88 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЗагребски университет
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приГюро Пилар
Семейство
БащаБончо Николов
МайкаКера Георгиева
СъпругаАнка Димитрова
ДецаБоянка Бончева, Милка Парова, Зорка Сливенска, Кирил Бончев[1]
Георги Бончев в Общомедия

Георги Бончев Николов, известен като Георги Бончев, е български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България, академик.[2][3][4][5][6][7]

Биография и научна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Бончев е роден на 6 август 1866 г. стар стил (18 август 1866 г. нов стил) в с. Жеравна, Котленско.[8][9] Завършва гимназия в гр. Габрово. Следва естествени науки в Загребския университет от 1888 до 1893 г., където през 1891 – 1893 г. е асистент по минералогия и геология на Гюро Пилар, а през 1893 г. става и доктор по философия, като защитава докторска дисертация: Bichromat kalija (Revizija osnih elemenata).[10] От 01.10.1893 е извънреден преподавател по минералогия и геология във Висшето училище, а от 1895 е редовен доцент при катедрата по минералогия и геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 1905 г. до октомври 1936 г. е редовен професор и титуляр на катедрата по минералогия и петрография. Декан на физико-математическия факултет през учебните 1906/07, 1907/08, 1919/20, 1927/28 г. Ректор на университета през 1914/15 г.[11] Курсовете, които той води в университета са: Стратиграфия и геология; Кристалография; Обща и специална минералогия; Обща и специална петрография; Практическо ползване на скалите; Трайност и издръжливост на скалите при строене и др.

Бончев преподава и в Класическата гимназия в София.[12]

През 1910 г. Георги Бончев и Лазар Ванков участват в 11-ия Международен геоложки конгрес в Стокхолм, Швеция.[13]

През 1913 година Георги Бончев e член на 12-ия Международен геоложки конгрес в Торонто, Канада.[14][15]

По време на Балканските войни и Първата световна война професор Георги Бончев е директор на Бюрото за военнопленните[16], като изпълнява тази длъжност на доброволни начала и без възнаграждение, "че и ако му е давал законът право да бъде освободен от армията, както неговите другари професори."[17][18]

Автор на над 140 научни труда и университетските учебници Петрография; Обща минералогия; Специална минералогия.

Паметна плоча на акад. Георги Бончев на ул. „Асен Златаров“ № 2, София

Георги Бончев е действителен член на БАН от 1900 г. Основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1944 – 1948). Пръв председател на Българското геологическо дружество (1925).[19] [20][21] През 1910 г. съставя геоложка карта на България съвместно с Георги Златарски. Основател на гемологията (скъпоценни минерали) и геоархеологията (мегалитни паметници) в България.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]
Изложба на минерала бончевит, Нареченски бани в Националния природонаучен музей

През 1958 г. българският минералог и негов студент Иван Костов открива и наименова в негова памет минерала бончевит.[22][23][24]

Неговото име носи улица в академичен комплекс „БАН IV километър“, на която са разположени някои от институтите на БАН (Карта).[25]

През декември 2016 година и по случай 150 години от рождението на Георги Бончев е издадена пощенска марка с неговия лик.[26]

Почетен гражданин на София и Шумен.[25]

Погребан е в парцел 48 на Централните софийски гробища.[27]

Проф. Георги Бончев, първият седнал от ляво надясно, в дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно наляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, прав на стълбите е проф. Георги Златарски, а в дъното зад цветята – проф. Степан Юринич.
Диплома на Кузман Йосифов от Софийския университет, подписана от ректора Георги Бончев, 7 юли 1915 г.

Избрани произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Костов, Иван. Георги Бончев. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1988. с. 6, 48.
  2. ↑ Bourchier, James. Bulgaria/Language // Encyclopædia Britannica. 11th. Cambridge University Press, 1911. с. 786.: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy." [С изключение на геоложките трактати на Златарски и Бончев и приносите на Георгиев, Петков, Тошев и Урумов към „Флора Булгарика“ на Велновски, все още не са създадени оригинални произведения по естествени науки; подобен недостиг се наблюдава в областта на философията, критиката и изобразителното изкуство, но трябва да се помни, че литературата е все още в начален стадий на развитие.]
  3. ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. Бончевъ (Д-ръ Георги) // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 147.
  4. ↑ Бончев, Георги (Георги Бончев Николов) (6. VІІІ. 1866 - 7. ІІІ. 1955) // Кратка българска енциклопедия. Т. 1 А-Гера. Издателство на Българска академия на науките, 1963. с. 271.
  5. ↑ Бончев, Георги (Г.Б. Николов) (6.VІІІ.1866, Жеравна - 7.ІІІ.1955 София) // Енциклопедия „България“. Т. 1 А-В. София, Издателство на Българска академия на науките, 1978. с. 344.
  6. ↑ БОНЧЕВ Георги (Г.Б. Николов) (1866-1955) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 122. Посетен на 16 ноември 2025.
  7. ↑ БОНЧЕВ Георги (Георги Бончев Николов) (6. VІІІ. 1866 - 7. ІІІ. 1955) // Голяма енциклопедия „България“. Т. 1 А-БЪЛ. София, Българска академия на науките - Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. с. 327.
  8. ↑ Бончевъ, д-ръ Георги // Алманахъ на Софийския университет Св. Климентъ Охридски: Животописни и книгописни сведения за преподавателите. 2-ро: за петдесетгодишнината на Университета 1888-1939. София, Придворна печатница, 1940. с. 75 – 79.
  9. ↑ Маврудчиев, Божидар. Акад. проф. д-р Георги Бончев – живот и творчество // Списание на Българското геологическо дружество 67 (1 – 3). 2006. с. 159 – 165.
  10. ↑ G. Bončev. Bichromat kalija: (Revizija osnih elemenata) // Rad Jugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti. Matematičko-prirodoslovni razred 16 (113). 1893. с. 79 – 103. Посетен на 24 юли 2023.
  11. ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 233.
  12. ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 51.
  13. ↑ Compte rendu de la XIe session du Congrès géologique international (Stockholm 1910). Fascicule 1. Stockholm, F. A. Norstedt & Söner, 1912. с. 33. Посетен на 13 август 2025. Георги Бончев е член на сесиите на Международния геоложки конгрес във Виена през 1903 г. (Congrès géologique international : Compte rendu de la IXe session, Vienne, 1903. Fascicule 1. Vienne, impr. de Hollinek frères, 1904. с. 66. Посетен на 14 август 2025.) и в Мексико през 1906 г., но тогава той не присъства лично.
  14. ↑ International Geological Congress, 12th session, Canada, 1913. Toronto, Canada. с. 36. Посетен на 29 юли 2025.
  15. ↑ Les houilles en Bulgarie par M le Professeur Dr. G. Bontchew // The Coal Resources of the World: An Inquiry Made upon the Initiative of the Executive Committee of the XII International Geological Congress, Canada, 1913, With the Assistance of Geological Surveys and Mining Geologists of Different Countries. Т. II. Toronto, Canada, Morang & Co. Limited, 1913. с. 747 – 761. Посетен на 10 август 2025.
  16. ↑ Бюрото е създадено съгласно член 14 на Правилника за законите и обичаите на сухоземната война към Хагска (IV) конвенция относно законите и обичайте на сухоземната война от 1907 година. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но и до този момент (13 декември 2024 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание.
  17. ↑ Костов, Иван. Георги Бончев. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1988. с. 20, 87. През 1916 година Георги Бончев получава поръчение от Щаба на действащата армия: "Като знае и високо цени Вашите досегашни научни трудове, Вашата преданост на науката и голямото ви родолюбие, Щабът на действуващата армия не се съмнява, че в настоящите исторически времена Вие с готовност ще му се притечете на помощ, като веднага предприемете едно научно пътешествие из новите земи с цел да съберете материали по познанието на природните им богатства.".
  18. ↑ Виж също и сравни спомените на американския дипломат, дипломатически представител (chargé d'affaires) в София по време на войната Луис Айнщайн, който е бил натоварен да защитава интересите и да облекчи злочестата съдба и лошите условия, при които са държани британските военнопленници, жалвайки се пред официалните власти в Царство България.Einstein, Lewis. Sofia during the War // A Diplomat Looks Back. New Haven and London, Yale University Press, 1968. с. 165.: "...Авторитетът по камъните отговори, че е прекалено зает да ни приеме...Професорът намери за благоразумно да не говори с чуждестранни дипломати...Истинската причина за неговия отказ беше, че той беше без реална власт, назначен само за украшение и само защото другите цивилизовани държави имаха такива бюра."
  19. ↑ The Near East Year Book and Who's who: A Survey of the Affairs, Political, Economic and Social, of Yugoslavia, Roumania, Bulgaria, Greece and Turkey. Near East Limited, 1927. с. 597.
  20. ↑ Николов, Тодор; Маврудчиев, Божидар. 80 години Българско Геологическо Дружество: една забележителна история // Списание на Българското геологическо дружество 66 (1-3). 2005. с. 26. Посетен на 10 април 2024.
  21. ↑ Хрисчев, Хрисчо. 60 години Българско Геологическо Дружество: Началото // Списание на Българското геологическо дружество 46 (3). 1985. с. 251 – 256. Посетен на 26 ноември 2025.
  22. ↑ Kostov, Ivan. Bonchevite, PbBi4S7, a New Mineral // Mineralogical Magazine XXXI (241). June 1958. DOI:10.1180/minmag.1958.031.241.02. с. 821 – 828. Посетен на 3 January 2026.
  23. ↑ Bonchevite // mindat.org. Посетен на 6 август 2023.
  24. ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 777 – 778.
  25. 1 2 Маврудчиев, Божидар. Акад. проф. д-р Георги Бончев – живот и творчество // Списание на Българското геологическо дружество 67 (1 – 3). 2006. с. 163.
  26. ↑ В Софийския университет се провежда научната конференция „Геонауки 2016“ // Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, 7 декември 2016.
  27. ↑ ПАРЦЕЛ 48 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2021.
  28. ↑ Юринич, Степан. Bichromat kalija: (Revizija osnih elemenata) Rad Jugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti. Matematičko-prirodoslovni razred Zagreb, 1893 - Napisao G. Bončev // Български преглед (1). септември 1893. с. 182 – 183. Посетен на 29 април 2025.
  29. ↑ Юринич, Степан. Prilozi za systematiku Conifera na temelju anatomske structure listova - Šumerski list - Napisao G. Bončev // Български преглед (1). септември 1893. с. 183. Посетен на 29 април 2025.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Балючева, Eлка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 289.
  • Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 20 – 25.
  • Бресковска, Веселина. Академик Георги Бончев и съвременната минералогия // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski". Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 90 (1 - Геология). 1999. с. 207 – 213. Посетен на 7 април 2024.
  • Димитров, Цоньо. Академик Георги Бончев – жизнен и творчески път // Спомени за Софийския университет. Т. 1. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 237 – 242.
  • Костов, Иван. Георги Бончев. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1988.
  • Казват че: Весели случки из живота на Алма Матер (събрали Румен Яновски и Димитър Томов). Софийски университет „Климент Охридски“, стр. 11 – 12, 1984.
Гробът на Георги Бончев в парцел 48 на Софийските централни гробища (42°42′49.9″ с. ш. 23°20′00.6″ и. д. / 42.713861° с. ш. 23.3335° и. д.)
  • THE EUROPA YEARBOOK: AN ANNUAL SURVEY OF EUROPEAN POLITICS, ART, AND LITERATURE, A EUROPEAN WHO'S WHO AND DIRECTORY AND A STATISTICAL REVIEW OF EUROPE. 4th. London, Europa Publishing Co. Limited; George Routledge & Sons, Limited, 1929. с. 103.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Бончев&oldid=12786264“.