Георги Бончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Бончев
български геолог
Роден
Георги Бончев Николов
6 август 1866 година
Починал
7 март 1955 година (88 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЗагребски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Работил вСофийски университет
Георги Бончев в Общомедия

Георги Бончев Николов е български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България, академик.[1][2]

Биография и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Георги Бончев е роден в с. Жеравна, Котленско, през 1866 г. Завършва гимназия в гр. Габрово. Следва естествени науки в Загребския университет от 1888 до 1893 г., където през 1891 – 1893 г. е асистент по минералогия и геология, а през 1893 г. става и доктор по философия. От 01.10.1893 е извънреден преподавател по минералогия и геология във Висшето училище, а от 1895 е редовен доцент при катедрата по минералогия и геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 1905 г. до октомври 1936 г. е редовен професор и титуляр на катедрата по минералогия и петрография. Декан на физико-математическия факултет през учебните 1906/07, 1907/08, 1919/20, 1927/28 г. Ректор на университета през 1914/15 г.[3] Курсовете, които той води в университета са: Стратиграфия и геология; Кристалография; Обща и специална минералогия; Обща и специална петрография; Практическо ползване на скалите; Трайност и издръжливост на скалите при строене и др.

Автор на над 140 научни труда и университетските учебници Петрография; Обща минералогия; Специална минералогия.

Паметна плоча на акад. Георги Бончев на ул. „Асен Златаров“ № 2, София

Георги Бончев е действителен член на БАН от 1900 г. Основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1944 – 1948). Пръв председател на Българското геологическо дружество (1925). През 1910 г. съставя геоложка карта на България съвместно с Георги Златарски. Основател на гемологията (скъпоценни минерали) и геоархеологията (мегалитни паметници) в България.

Неговото име носи улица в академичен комплекс „4-ти километър“, на която са разположени някои от институтите на БАН.

През декември 2016 година и по случай 150 години от рождението на Георги Бончев е издадена пощенска марка с неговия лик.[4]

Почетен гражданин на София.

Погребан е в парцел 48 на Централните софийски гробища.[5]

Проф. Георги Бончев, първият седнал от ляво надясно, в дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно наляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, прав на стълбите е проф. Георги Златарски, а в дъното зад цветята – проф. Степан Юринич.
Диплома на Кузман Йосифов от Софийския университет, подписана от ректора Георги Бончев, 7 юли 1915 г.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Bulgaria/Language. // Encyclopædia Britannica. 11th. Cambridge University Press, 1911..
  2. ↑ Бончев, Георги в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 271
  3. ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 233.
  4. ↑ В Софийския университет се провежда научната конференция „Геонауки 2016“. // Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, 7 декември 2016.
  5. ↑ ПАРЦЕЛ 3 - СОФИЯ ПОМНИ. // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2021.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бресковска, Веселина. Академик Георги Бончев и съвременната минералогия. // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет. 1999. с. 207 – 213.
  • Костов, Иван. Георги Бончев. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1988.
  • Димитров, Цоньо. Академик Георги Бончев – жизнен и творчески път. // Спомени за Софийския университет. Т. 1. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 237 – 242.
  • Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 20 – 25.
  • Казват че: Весели случки из живота на Алма Матер (събрали Румен Яновски и Димитър Томов). Софийски университет „Климент Охридски“, стр. 11 – 12, 1984.
Гробът на Георги Бончев в парцел 48 на Софийските централни гробища (42°42′49.9″ с. ш. 23°20′00.6″ и. д. / 42.713861° с. ш. 23.3335° и. д.)


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Наука“         Портал „Наука“          Портал „География“         Портал „География“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Бончев&oldid=11497647“.