Георги Василев (Свиленград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Василев.

Георги Василев
български революционер
Роден
Починал
13 май 1937 г. (56 г.)
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво на дясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Георги Василев с псевдоними Георги Куртев и Селвие, Селвий[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1880 година в Свиленград, който тогава е в Османската империя. В 1899 година завършва Одринската гимназия „Доктор Петър Берон“, където в 1898 година става член на ВМОРО. Учителства в Свиленград, където е член на околийския комитет на ВМОРО.[3] По-късно се мести в Одрин, където преподава в гимназията „Петър Берон“, и същевруменно е секретар на Одринския окръжен революционен комитет от 1900 до 1901 година.

В 1901 година е изпратен като учител в Дедеагачката прогимназия, за да може да наложи влиянието на Одринския окръг над беломорските дейци в Гюмюрджинско и Ахъчелебийско, които се опитват да основат самостоятелен Беломорски революционен окръг.[4] Василев замества дотогавашния организатор Георги Маринов, който се разболява тежко. Василев преустройва съществуващите рволюционни комитети съгласно уставните нареждания и наредбите на правилника на ВМОРО в духа на препоръките на окръжния комитет. Поставя начело на комитетите по-будни и по-дейни хора.[5] Установява връзки с ръководителя на Чепеларския пункт Константин Антонов и в началото на декември на 1901 година се среща с Христо Караманджуков, като двамата решават да се свика сбирка на одринските дейци, на която да се обсъди дейността в Одринско и по възможност ръководството да се поеме от местни легални и нелегални дейци. Тази проектирана сбирка не успява да се осъществи по Коледа в Търново Сеймен, където успяват да пристигнат само Василев, Караманджуков, Лазар Маджаров и Александър Кипров и се провежда по великденските празници на следната година в Пловдив като Пловдивски конгрес.[6]

Делегат е на окръжния конгрес на Петрова нива в 1903 година. През 1905 година е ръководител на пункта на ВМОРО в Хасково.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 413.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 27, 86.
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 251.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 262 - 263.
  6. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 72 – 74, 263 – 266.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
     Портал „Македония“         Портал „Македония