Георги Василев (Свиленград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Василев.

Георги Василев
български революционер

Роден
Починал
13 май 1937 г. (56 г.)

Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Георги Василев с псевдоними Георги Куртев и Селвие, Селвий[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1880 година в Свиленград, който тогава е в Османската империя. В 1899 година завършва Одринската гимназия „Доктор Петър Берон“, където в 1898 година става член на ВМОРО. Учителства в Свиленград, където е член на околийския комитет на ВМОРО.[3] По-късно се мести в Одрин, където преподава в гимназията „Петър Берон“, и същевременно е секретар на Одринския окръжен революционен комитет от 1900 до 1901 година.[4]

В 1901 година е изпратен като учител в Дедеагачката прогимназия, за да може да наложи влиянието на Одринския окръг над беломорските дейци в Гюмюрджинско и Ахъчелебийско, които се опитват да основат самостоятелен Беломорски революционен окръг.[5] Василев замества дотогавашния организатор Георги Маринов, който се разболява тежко. Василев преустройва съществуващите рволюционни комитети съгласно уставните нареждания и наредбите на правилника на ВМОРО в духа на препоръките на окръжния комитет. Поставя начело на комитетите по-будни и по-дейни хора.[6] Установява връзки с ръководителя на Чепеларския пункт Константин Антонов и в началото на декември на 1901 година се среща с Христо Караманджуков, като двамата решават да се свика сбирка на одринските дейци, на която да се обсъди дейността в Одринско и по възможност ръководството да се поеме от местни легални и нелегални дейци. Тази проектирана сбирка не успява да се осъществи по Коледа в Търново Сеймен, където успяват да пристигнат само Василев, Караманджуков, Лазар Маджаров и Александър Кипров и се провежда по великденските празници на следната година в Пловдив като Пловдивски конгрес.[7]

Делегат е на окръжния конгрес на Петрова нива в 1903 година. През 1905 година е ръководител на пункта на ВМОРО в Хасково.[8][9]

Внук на Георги Василев е бележитият български оперен певец Асен Василев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 413.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27, 86.
  3. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 397.
  4. Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
  5. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 251.
  6. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 262 - 263.
  7. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 72 – 74, 263 – 266.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 71.