Георги Векилски

Тази статия е за българския офицер. За политика вижте Георги Векилски (политик).

---

Георги Векилски
български офицер
Звание	Подполковник
Години на служба	1903 – 1918
Служи на	България
Род войски	Артилерия
Военно формирование	4-ти арт. полк Конно-арт. отд.
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	4 ноември 1882 г. Ловеч, България
Дата и място на смърт	15 март 1918 г. Бештепе, Кралство Румъния
Погребан	Тулча, Румъния

Георги Михайлов Векилски е български офицер, подполковник от артилерията.

Биография

Георги Векилски е роден на 4 ноември 1882 година в Ловеч. През 1903 година завършва Военното училище, след което служи в Четвърти артилерийски полк. Като командващ батарея с чин капитан взима участие в Балканските войни. След техния край участва активно в създаването на първата българска конна батарея и става неин пръв командир. По време на Първата световна война батареята е част от Първа конна дивизия и воюва в Добруджа, където Векилски се бие при Кочмар-Карапелит, но името му нашумява при Мустафа Ачи през септември 1916 година. В началото на следващата година е повишен в майор и оглавява новосъздаденото конно-артилерийско отделение.

Георги Векилски загива на 15 март 1918 година при инцидент с разрив на бомба по време на разузнаване при село Бештепе, Тулчанско. Погребан е с военни почести на 22 март в двора на църквата „Св. Георги“ в Тулча и на следващия ден посмъртно е произведен в звание подполковник. През 1930 г. тленните му останки са пренесени от Тулча през Русе и с автомобил през Разград, Шумен, Ески Джумая, Търново, Габрово, Севлиево и Ловеч до гробница на „Алеята на героите“ в двора на Артилерийските казарми в София, а впоследствие са преместени в Софийските военни гробища.

Майор Георги Векилски е почетен съюзен войвода на Българския колоездачен съюз.

Името на Георги Векилски носят улици в Ловеч, София (Карта) и Добрич, както и село Векилски.

Военни звания

• Подпоручик (1903)
• Поручик (1905)
• Капитан (1910)
• Майор (27 февруари 1917)
• Подполковник (16 март 1918) посмъртно

Библиография

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 129 – 130.