Георги Вълков (офицер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Вълков.
Георги Вълков
български генерал
Години на служба1901 – 1930
Род войскиИнженерни войски
КомандванияДиректор на ДЖПУ
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиЗа военна заслуга
Военен орден „За храброст“
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Друга дейностБДЖ

Георги Вълков Вълков е български офицер, генерал-майор от инженерни войски, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 11-а пионерна дружина и командир на Минохвъргачната дружина през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Вълков е роден на 10 март 1879 г. в Кара Топрак, Княжество България. През 1901 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. През 1904 г. е произведен в чин поручик, а на 15 октомври 1908 в чин капитан. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Георги Вълков първоначално е командир на рота от 11-а пионерна дружина, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“, V степен на военна лента с корона.[1], на 30 май 1916 г. е производен в чин майор, след което поема командването на Минохвъргачната дружина, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2] На 30 май 1918 г. е произведен в чин подполковник.

С Царски указ № 16 от 1 април 1922 г. е назначен за директор на новосформираното Държавно железопътно училище. На тази длъжност е до 1 април 1924 г. На 30 януари 1923 е произведен в чин полковник.

След това преминава на служба в Министерството на войната, където е назначен за помощник инспектор, а на 5 юли 1928 г. е назначен на най-високата длъжност от инженерните войски – инспектор на инженерните войски, на която служба е до 15 май 1930 г., когато е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.

След 9 септември 1944 г. генерал Вълков е въдворен в лагера Белене, а през септември 1953 от Белене е преместен в политическия Окръжен затвор.[3]

По време на военната си кариера служи във 2-ра пионерна дружина, 3-та пионерна дружина и 1-ва сборна пионерна дружина.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Георги Вълков е женен и има 3 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221
  2. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 200 – 201
  3. ↑ Затвори и наказателни лагери – книга първа, Париж, 1979 г., с. 61

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 152.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Вълков_(офицер)&oldid=11315463“.