Георги Вълчев (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Вълчев
български инженер

Роден
Починал
13 юни 2017 г. (73 г.)
Националност Флаг на България България
Техника
Област навигация
Образование ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“, ВМЕИ
Работил в Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“,гр. Варна

Георги Тодоров Вълчев е български учен, преподавател, изобретател, поет. Той е ръководител на Катедра „Корабоводене“ във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна между 1998 и 2003 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Георги Вълчев е роден на 28 август 1943 г. в село Толовица, Видинско. Завършил е ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, специалност „Корабоводене“ и ВМЕИ (дн. Технически университет) във Варна, специалност „Електрически машини и апарати“. От 1968 г. до завършването на второто си висше образование работи като помощник-капитан в Параходство БМФ и в СТФ-Варна. През есента на 1974 г. е поканен да участва в конкурс за асистент по „Технически средства за корабоводене“ във ВВМУ.

Научно развитие[редактиране | редактиране на кода]

От март 1975 г. е избран за асистент в катедра „Корабоводене“, където преподава до 2010 година. Автор е на шест учебника и над 70 научни публикации в областите „Корабоводене“ и „Автоматизация на управлението на кораба“. Докторската му дисертация е на тема „Оптимизиране на навигационната експлоатация на конвенционалните автопилоти“. Най-същественият принос в дисертацията му е: математически синтез на адаптивна микропроцесорна система за автоматично управление на курса на кораба, намерил приложение в руското изделие „Парус“. („Програмно адаптивно рулево устройство“). През 1998 г. е избран за „Доцент“ по специалността „Управление на кораби и корабоводене“.

Автор на учебници в областта на техническите средства за корабоводене:

  • „Жирокомпас Гиря-МК“, „Военно издателство“, София, 1979 г. [2]
  • „Технически средства за корабоводене. Книга 2: Жирокомпаси и автопилоти“ – изд. „Стено“, 1998 г. [3];
  • „Технически средства за корабоводене“ – „Военно издателство“ 2014 – 2015 г.;[4] и др.

От 1999 г. до 2011 г. е член на Специализирания научен съвет по военно-инженерните науки към ВАК при Министерския съвет.

В периода от 1998 г. до 2003 г. е Ръководител на катедра „Корабоводене“. През 2001 г. има съществен принос за внедряването на навигационен тренажор „Мостик“ в учебния процес.

Георги Вълчев е учен и преподавател, както и дългогодишен ръководител на докторанти и млади научни работници в своята област [5].

Георги Вълчев е семеен. Има 2 сина.

Изобретател[редактиране | редактиране на кода]

Георги Вълчев е български изобретател, който между 1980 и 1999 г., регистрира патенти, изобретения, математически разработки в областта на корабостроенето, управлението на кораба и неговият математически модел.

Притежава 3 авторски свидетелства за изобретения и 2 патента.

През 80-те години на ХХ век, българският учен доц. Георги Тодоров Вълчев изобретява и обосновава по-високо ефективна форма на рул, с особен профил. Рулят на Вълчев е защитен в Българско Патентно Ведомство, гр. София.

Поет[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

Стихове пише и публикува, както в централния така и в местния печат от 1964 г. Първите му стихове са публикувани в „Дим. Вахта“, в-к „Полет“, „Народно дело“ и, разбира се в курсантските издания „Родени на море“, бр. 1,2,3,4,5. По-късно негови стихове са печатани в литературните сборници „В строя“ – няколко броя, „Простори“, „Смяна“, списанията „Пламък“, „София“, „Факел“, Радио – Варна (няколко издания на „Лирична тетрадка“), в-к „Пулс“, в-к „Кил“ и др.

Цикъл стихотворения от първата му стихосбирка, подготвена за печат и издаване през 1981 г. в издателство „Народна младеж“, е представен в литературния алманах „Смяна, 1982“. През същия период поетът Иван Давидков (главен редактор на изд. „Български писател“ по това време) представя Г. Вълчев в рубриката „Пулс представя“ на в-к „Пулс“.

На Първото – учредително заседание на Клуб „Зелена лампа“ при в-к „Пулс“ (януари 1983 г.) е поканен Александър Геров – да направи критически анализ на поезията, публикувана в последните няколко броя на в-к „Пулс“. В един от тези броеве е публикуван и цикъл със стихове на Георги Вълчев, за които Геров казва: „Крайно оригинален поет е Георги Вълчев. В неговите стихотворения има поетическа простота, философска мъдрост, вълнуваща образност.“ – нищо повече.

Дългогодишен ръководител на поетичен кръжок в средите на курсантите, обучавани през 1970-те и 1980-те години в тогавашното ВНВМУ във Варна.

Представяне на книга

В края на 2014 г. излезе от печат неговата стихосбирка „След дълго плаване“ на издателство „Българска книжница“, под редакцията на Андрей Андреев[6].

Във в-к „Дума“, през януари 2016 г., издателят „Българска книжница“ споделя името на Георги Вълчев, като един от издаваните автори през последните години [7]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Научни
  • „Технически средства за корабоводене“[8]
Други
  • „След дълго плаване“ – 2014 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]