Георги Въндев
Георги Въндев | |
---|---|
български революционер | |
![]() |
|
|
|
Роден |
Георги Въндев Гьошев
|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Въндо Гьошев |
Подпис |
![]() |
Георги Въндев в Общомедия |
Георги Въндев Гьошев, наричан Вардарския герой, е войвода на Вътрешната македонска революционна организация, ръководител на Струмишкия революционен окръг.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Въндев е роден на 7 април 1890 година в мъгленското Лесково, тогава в Османската империя. Негов баща е войводата Въндо Гьошев, който по-късно го взима в четата си.[2] Завършва прогимназия в град Гумендже. На 16-годишна възраст Георги е заклет член на ВМОРО, след това става четник на Щерьо Юнана, а впоследствие се присъединява към четата на баща си.
С четата на баща си при село Крива на 9 октомври 1912 година през Балканската война разбива турски аскер, а на 19 октомври подпомага гръцката армия и освобождава Енидже Вардар.[3] На 15 декември Въндо Гьошев и синът му са арестувани и осъдени на смърт. Затворени са в Еди куле, откъдето Георги успява да избяга, а войводата Въндо е отровен през 1917 година.

В периода 1915 – 1918 година Георги Въндев участва като доброволец в Първата световна война. Зачислен е към 1 македонски полк на 11 македонска дивизия. Воюва при Криволак, Дойран и по долината на река Струма. До есента на 1918 година е в отряда на войводата Тане Николов. През 1918 година в Моравската военно-инспекционна област Въндев, заедно с други негови съратници войводи на ВМОРО, предприемат решителни действия за пресичане саботажната дейност на водените от Коста Пекянец и Коста Войнович сръбски чети. За смелостта си е награден с три ордена „За храброст“.

След края на войната Георги Въндев активно се включва във възстановяването на ВМРО и е определен за околийски войвода на Струмишка околия. Продължава да навлиза с нелегални чети в реокупираната от Сърбия Вардарска Македония. На 15 декември 1921 година край Белотино с осем души чета води сражение с няколкостотин сръбски войници и полицаи. Себеотрицанието на малката чета на ВМРО дава добро отражение на духа на местните българи. Секретар на четата на Въндев е Сашо Попов от Струга.[4] На 14 февруари 1923 година минава границата и в центъра на Струмица, ранява ренегата Иван Пальошев, а неговият помощник Халил Пехливанов е убит.[5]
Участва в наказателната акция на ВМРО срещу федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО през октомври 1922 година, като помощник на войводата Алеко Василев. През юли 1924 година на Струмишкия окръжен конгрес е избран за член на окръжния комитет.[6]

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година Въндев застава на страната на Иван Михайлов.
Заедно с четите на Ефтим Чифлишки и Дончо Христов провеждат наказателна акция през февруари 1925 година в Малешевско и Радовишко срещу сръбската власт, в отговор на нейни изстъпления срещу местното население.[7] На Шестия конгрес на ВМРО през февруари 1925 година е определен за окръжен войвода на Струмишки революционен окръг. През октомври 1925 година, по време на така наречения Петрички инцидент, Георги Въндев с помощта на Борис Бунев организира защитата в Петрич срещу нахлулата на българска територия гръцка армия. Впоследствие благодарните граждани го приветстват с почести и го награждават със златен часовник.
През 1927 година Въндев се установява при семейството си в Петрич. През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Георги Въндев е интерниран в Бургас, Карлово и София. Завръща се в Петрич през 1938 година. Занимава се с книжарска дейност и земеделие.[8] Умира на 16 април 1942 година в Петрич.[9]
Георги Въндев има три деца: Надежда, Вънде и Димитър.
Друга литература[редактиране | редактиране на кода]
- Младенов, К. Областта Меглен в Македония, историко – етнографски преглед и народностни борби, София, 1936, с. 41-42, 48-56;
- Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. ІІІ, София, 1997, с. 343 и сл.;
- Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония през Балканските войни, 1912-1913 г., София, 1998, с. 78-79, 238-239;
- Йонов, М. Ролята на ВМРО за ликвидиране на гръцкото въоръжено нахлуване в Петричко през октомври 1925 г., вестник „Македония“, бр. 38, 20 октомври 1999;
- Въндева, Надежда. 100 години ВМОРО, Историческа справка, 20 ноември 1993;
- Баща и син войводи, вестник „Македония“, бр. 45, 15 ноември 1994, с. 9.;
- Папалезов, Ст., Кръвта вода не става, С., 1983, с. 133.
- Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. Благоевград, 2017, 170 стр.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Благоевград, 1995. с. 175.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 133.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 — 1924, Льовен, 1965, стр. 149-150.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 80.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 — 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр. 168-171.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 81-82.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на ВМРО
- Терористи на ВМРО
- Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Македоно-одрински опълченци
- Български военни дейци от Първата световна война
- Хора от дем Мъглен
- Михайловисти
- Починали в Петрич
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Български имигранти от Македония в Петрич