Георги Герджиков (филолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Герджиков
български филолог
Роден
Починал
1 август 2002 г. (61 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет
Семейство
ДецаАнастас Герджиков

Георги Герджиков е български филолог, университетски преподавател в Софийския университет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 ноември 1940 г. в Ардино. През 1965 г. завършва българска филология в Софийския университет. Работи като учител в Кърджали, а след това е преподавател по български език в Института за чуждестранни студенти. От 1974 г. е асистент в Катедрата по български език при Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Води семинарни занятия по старобългарски език и историческа граматика. От октомври 1985 г. е доцент по съвременен български език в Катедрата по български език. Чете лекционни курсове по съвременен български език на студенти от руска филология, морфология на съвременния български език – на българска филология; води спецкурсове и чете курс по теория на морфологичните опозиции в магистърската програма лингвистика.[1]

Автор е на редица научни публикации, сред тях са:

  • „За спорните въпроси на българската темпорална система“ (1974)
  • „Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи“ (1974)
  • "Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията „ангажираност на говорещия с изказването на действието“)" (1977)
  • „Хронологията на преизказването на глаголното действие в българския език“ (1983)
  • „Тенденцията към аналитизъм – определение, метод на изследване, причини, следствия“ (1983)
  • „Преизказването на глаголното действие в българския език“ (1984)
  • „Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости“ (1990).[1]

Автор е на множество статии в списанията „Съпоставително езикознание“, „Български език“ и „Български език и литература“.[1]

Умира на 1 август 2002 г. в София и е погребан в Централните софийски гробища.[1][2]

Негов син е класическият филолог и ректор на Софийския университет професор Анастас Герджиков.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е In memoriam: Георги Герджиков // liternet.bg. Посетен на 1 октомври 2021 г.
  2. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.