Георги Гогов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Гогов
български общественик

Роден
Починал

Георги Гогов или Хаджигогов,[1] наричан Гого чорбаджи, е изявен деец на Българското възраждане в Македония, и един от ръководителите на Воденската българска община.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гогов е роден в 1821 година във Воден, тогава в Османската империя (днес Едеса, Гърция). Става един от водачите на българската партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета. Подарява къщата си в града за българско мъжко и девическо училище, в което учителства Неделя Петкова и дарява място за български параклис. Подпомага финансово училището както и председателя на общината Павел Божигробски.

На 15 септември 1861 година Георги Гогов пише писмо до Георги Раковски, в което описва злоупотребите на гръцкия владика Никодим и преследването на българщината във Воденско и се подписва:

...Ваш искрен приятел гъркоядец, българин, воденский жител, един от спомагачите ви.[2]

В 1869 година Георги Гогов държи хан във Воден, в който организира среща между Търпо Поповски и първенците на града, на която е решено да се открие първото българско училище там.[3] Поповски описва в спомените си Гогов така:

...прочутия патриот Георги Гогов, който в онова време беше най-събуденият и интелигентен гражданин в гр. Воден.[4]

След извоюването на църковна независимост през 1870 година поддържа тесни връзки с новосъздадената Българска екзархия. Той е неин пълномощник относно ръководството на църковно-просветното движение и се занимава с уреждане на общинските въпроси във Воден и в Солун.[5] В края на ноември 1870 година Гогов и учителят Димитър Македонски пристигат в Цариград с прошение от Воденска епархия за присъединяване към Екзархията.[6] Той е представител на епархията на българския Църковно-народен събор в Цариград през 1871 година. На 14 май същата година подписва приетия от събора екзархийски устав.[7] През пролетта на 1875 година Гогов влиза в остро пререкание със солунския митрополит, който се заканва, че гърците ще гонят непримиримо българите.[8]

Георги Гогов сред делегатите на Църковно-народния на 24 юли 1871 година (четвърти на втория ред)

Воденският владика Агатангел (1870 – 1875) в писмо до Вселенския патриарх пише за Георги Гогов:

... местен българеещ се, работещ всеотдайно в полза на Българската екзархия, не само във Воден, но и в Солун.[9]

Умира от удар във Воден през 1876 година след като е похарчил значителното си състояние по българските просветни и църковни дела.[10][11] Погребан е във Владово.

Българската екзархия не забравя големите заслуги на Гогов. През 1882 година тя предприема действия за облекчаване положението на неговата вдовица Елена Гогова.[12]

Атанас Шопов в 1893 година го нарича:

...знаменит воденски покойник, пред памятта на когото всекой воденски българин е длъжен да свали шапка. Той е именно известният неуморим и пъргав деятел Георгий Гогов, известен само по името Гого, кото е бил душата на малцината воденски първенци, които са посяли святото народно чувство и са турили зачалото на Българското възраждане във Воден... Заслугите на Гого, това са българските чувства, народния дух на цяло Солунско и Воденско, това е възроденият българин в онзи край. Гого там е зачалото на българщината, семето, което дава и ще продължава да дава своя плод. Щом се е родил църковният български въпрос, щом е блеснала далеч някъде от Воден искрица на Българското възраждане и Гого е започнал да се бори за духовните права на народността и езика си.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 72, 74.
  2. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 186 - 189.
  3. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 26.
  4. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 17.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571-572.
  6. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879, София, 1989, стр. 74-75.
  7. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879. София, 1989, стр. 325.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
  9. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 30.
  10. Петкова, Неделя. „Спомени“. София, 1987.
  11. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993.
  12. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569, 642.
  13. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 201 - 202.
     Портал „Македония“         Портал „Македония