Георги Гърнев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Гърнев
български фолклорист
Georgi Garnev.png
Роден
около 1856 г.
Починал
16 юли 1913 г. (57 г.)

Георги Моньов (Симеонов) Гърнев е български просветен деец, революционер и фолклорист. Гърнев записва фолклорно-етнографски и езикови материали от двете страни на Пирин, от Али ботуш, Огражден, Беласица до Беломорието, които са съществена тежест за науката, поради оскъдността на материалите от тези райони.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Гърнев е роден към 1856 година в неврокопското село Либяхово, което тогава е в Османската империя. Първороден син е на възрожденския деец Симеон Гърнев, а брат му Тодор Гърнев е деец на БЗНС. Подписва се като Г. М. Гърнев. Учи в либяховското училище, след което баща му го изпраща да учи в Пловдивската мъжка гимназия, където в 1876 година завършва V клас и става учител. Работи в много селища. От 1880 до 1884 година е български учител в драмското село Просечен, където печели уважението на населението и на българската община, която на няколко пъти му увеличава заплатата. След това Гърнев става активен член на Драмската българска община и се бори за утвърждаване на българщината в Драмско.[1] След това преподава в Сяр. През януари 1885 година, при удара срещу българското дело и масовите арести на български учители, свещеници и първенци, Гърнев също е арестуван за няколко дни при строг режим, но след това е освободен за разлика от Харитон Карпузов, Петър Сарафов и други изпратени в Солунския затвор.[2] Васил Кънчов пише:

Българското движение се потаило в Сяр. Параклисът останал без свещеник и бил затворен, но за чудо голямо българското училище не се закрило. Останал един учител, който бил незабележен от гръцкия владика. Това било някой си Гърнев, учител в отделенията. Той събрал ония деца, които не се разбягали от страховете, и продължавал с голям риск учението. Владиката, като узнал това, настоял пред пашата да се затвори българското училище и да се прогони Гърнев, но пашата не склонил. Него го било страх да направи това нещо, защото училището имало позволително писмо от валията.[3]

В учебната 1887/1888 година Гърнев и Марко Ян­ков Мала­мишев от Либяхово стават български учи­тели в серското село Горно Броди, но съвсем скоро са прогонени от гръцките църковни власти. Според автобиографията на Спас Прокопов в 1893/1894 година Гърнев вече е учител в Либяхово, а в следващите две учебни години до 4 октомври 1896 година преподава при трудни условия във Валовища - училишето е в двустайна къща – в едната живее учи­телят, в другата хазаинът, а учениците са на двора. Същевременно големи трудности му създават гръкоманите и турските власти. Във Валовища Гърнев става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През лятото на 1895 година, по време на ваканция в Либяхово, той посвещава в революционното дело Ди­митър Арнаудов.[2]

След Валовища учителства в Петрич,[4] където е назначен за главен учител. Тук остава през следващите три години - до 1899 година. През учебната 1896/1897 година, той разкрива втори клас към местното българско училище.[5] През 1905 година Гърнев се мести от Либяхово в Банско, където се жени за овдовяла като него жена с деца. Работи в Банското класно училище като волнонаемен учител по турски език, естествознание и други предмети. Занимава се и с революционна дейност - в дома му пребивават Яне Сандански и Христо Чернопеев, които снабдява с вестници и литература. В 1906 година е арестуван от властите и затворен в Солун.[4]

Гърнев дочаква освобождението на Банско в 1912 година, но на следната се разболява от инфлуенца, заминава за лечение в София, където умира на 16 юли.[4][2]

Гърнев е въодушевен от призива на проф. Иван Шишманов в „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“ от 1889 година за събиране на фолклорни материали.[4] За мотивите си за събиране на фолклорни материали Гърнев пише:

Водим от любов към народний язик и от целта си за събиране на фактически доказателствени песни от Родопите за потвърждение или отхвърляне на тези на господина Гологанова, като имам надежда и с долеизложене си песни и пр., в които съм се старал всячески да запазя първообразното им произношение и наречие, ще дам на господа язиковедите и историците едно какво годе понятие по старата ни народна филология и история, реших за сега да предоставя на благоусмотрението Ви настоящия си скромен трудец, като се извинявам в това, че главната си цел не можах и не ще мога да постигна през зимата, по причина на лютата зима, която много върлува тази година почти навсякъде, а особено в Родопите, където трябваше да положа най-големи старания и жертви, а понастоящем по причина на лятната работа и главно по нямане на материални средства.[6]

Материалите на Гърнев се пазят в архива на Етнографския институт и музей - София. Те са записани предимно в 1893 година. В 1895 година Атанас Поппетров ги предава на Етнографския институт.[6] Материалите произхождат от Неврокопско, Демирхисарско и Петричко. Гърнев издирва и записва 323 песни (хороводни, сватбарски, трапезни, жетварски и други), 310 пословици, 46 гатанки, 10 баяния.[7] Част от тях - 55 песни, 10 баяния с вярвания и 1 приказка - са публикувани от Антон Попстоилов в том 36 на редактирания от него „Сборник за народни умотворения и народопис“. Непубликувани остават 268 песни, стивастраският (дръндарски) професионален (таен) говор и други фолклорни творби.[8]

Негов син е художникът Константин Гърнев.[9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Гърнев
(1827 — 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Гърнев
 
Георги Гърнев
(ок. 1856 — 1913)
 
Тодор Гърнев
(1876 — 1925)
 
Иван Гърнев
(1880 — 1942)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Гърнев
(1887 — 1925)
 
Константин Гърнев
(1894 — 1966)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 55.
  2. а б в г Георги М. Гърнев – виден възрожденски родолюбец и фолклорен деец. // ТопПреса. Посетен на 26 януари 2019.
  3. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. - В: Избрани произведения, том I. София, Наука и изкуство, 1970. с. 54 - 55.
  4. а б в г Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 56.
  5. Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 97.
  6. а б Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 57.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-103. с. 247.
  8. Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 58.
  9. Днес в "Премълчаната история": изумителният художник Кочо Гърнев 1893 -1966. // Факел, 2018-02-14. Посетен на 2019-02-20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония