Георги Дерманчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Дерманчев
Полковник
Дерманчев през 1882 г. Фото: Онорий Марколеско
Дерманчев през 1882 г. Фото: Онорий Марколеско
Информация
Служба 1879 – ?
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Битки Боеве при Акчар (1885), Чаталджанска операция (1912)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
12 януари 1927 г. (70 г.)
Георги Дерманчев в Общомедия

Георги Василев Дерманчев е български офицер (полковник), участник в Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Дерманчев е роден на 11 януари 1857 година (30 декември 1856 стар стил) в Ташбунар, Бесарабия в семейството на преселници. Учи в Болградската гимназия и при обявяването на Руско-турската война (1877 - 1878) се записва доброволец и се сражава в боевете при Шипка. След Освобождението се записва в първия випуск на Военното училище в София и през 1879 година завършва и е произведен в чин подпоручик. През 1883 година завършва Военната академия в Русия.

По време на Сръбско-българската война (1885) ротмистър Дерманчев е началник-щаб на Северния отряд и е пръв помощник на коменданта на Видинската крепост. По време на боевете при Лом и Белоградчик командва колона. С поверените му части участва в боя при Гайтанци (15 ноември). За заслуги във войната е награден с княжеский орден „Св Александър“ V степен.

Дерманчев взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг, за което е уволнен от армията и емигрира в Русия. След решаването на т.н. „емигрантски въпрос“ (1898) се завръща в България и отново постъпва на служба.

По време на Балканската война (1912 - 1913) Георги Дерманчев е мобилизиран в щаба на 8-ма пехотна дивизия е началник на съобщенията и етапите на 3-та армия.[1]. Взема участие в атаката на Чаталджанската позиция.

По време на Първата световна война (1915 - 1918) подписва протеста до цар Фердинанд по повод въвличането на България във войната на страната на Централните сили.

Полковник Георги Дерманчев умира на 12 януари 1927 г. в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Митев, Т., Осемдесет години от балканските войни, 1912-1913, София, 1995, Издателство „Св. Георги Победоносец“, стр. 40

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 90