Георги Димитров – Джеки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Димитров.

Георги Димитров
Лична информация
ПрякорДжеки
Роден
Георги Димитров Георгиев
14 януари 1959 г.
Починал8 май 2021 г. (62 г.)
Ръст187 см
ПостЦентрален защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1976 – 1977
1977 – 1986
1986 – 1988
1988 – 1989
1989 – 1990
Общо:
България Берое
България ЦСКА
Сент Етиен
България ЦСКА
България Славия
27
222
54
22
16
341
(1)
(19)
(3)
(2)
(0)
(25)
Национален отбор
1978 – 1988България България77(7)
Треньор
1994 – 1995
2001
2001
2002
2003
2007
2007 – 2008
Левски (Кн)
Марек
Миньор (Пк)
Марек
Марек
Велбъжд
Марек
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Георги Димитров, наричан по прякор Джеки, е български футболист, защитник, а след края на състезателната си кариера работи като треньор по футбол. Димитров записва 77 мача със 7 гола за националния отбор. Участник на световното първенство в Мексико'86, където е капитан на България. Димитров играе за ЦСКА (София), като е играл също в Берое (Стара Загора), Славия (София) и френския Сент Етиен. Обявен е за Футболист № 1 на България за 1985 година.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 януари 1959 г. Между 1978 г. и 1988 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Димитров започва кариерата си в Берое (Стара Загора). Дебютира в „А“ група на 17 години през сезон 1975/76, когато записва 3 мача в първенството.[1] През следващата кампания изиграва 18 срещи и бележи 1 гол. В Берое започва и сезон 1977/78. Играе в първите 6 мача на отбора от шампионата, след което е привлечен в ЦСКА (София).

Димитров дебютира за ЦСКА в 7-ия кръг от сезон 1977/78. Влиза като резерва при загуба с 0:1 от Локомотив (София) на 24 септември 1977 г.[2] До края на сезона играе по 90 минути в абсолютно всички мачове на отбора от „А“ група. Носи екипа на ЦСКА в продължение на 9 години, в които записва общо 222 мача с 19 гола в шампионата. Става 4 пъти шампион на България, а 2 пъти печели националната купа.

Успехи с Национален Футболен Отбор[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът му за националния отбор е на 29 ноември 1978 година срещу Северна Ирландия при загубата с0:2 в София. Последният му мач е на 21 септември 1988 г. при равенството (2:2) срещу отбора на СССР в София. За периода 1978 г. – 1988 г., Георги Димитров записва общо 77 срещи със 7 попадения за националния отбор по футбол, като в 56 е бил негов капитан. Участва на 13-ото Световно първенство по футбол (през 1986 в Мексико) – играе във всичките 4 мача, в които е и капитан на националния футболен отбор на България.

Треньорска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Бил е треньор на Велбъжд (Левски Кюстендил), Миньор (Пк), Велбъжд (Слокощица) и Марек.

Личен живот и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Димитров е бил женен за известната поп певица Кристина Димитрова, но по-късно се развеждат. Имат син Мартин.

Георги Димитров умира на 62 години на 8 май 2021 г. от рак.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Награди
Предходна година
Пламен Николов
Футболист №1 на България
1985
Следваща година
Борислав Михайлов