Георги Долапчиев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Долапчиев.

Георги Долапчиев
български офицер
ЗваниеПолковник
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиПехота
Военно формирование8 пехотен полк
11 пехотен полк
21-ви пехотен полк
Командвания1-ви пехотен полк (ПСВ)
18 пехотен полк (ПСВ)
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
28 януари 1930 г. (63 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Георги Ненчов Долапчиев е български военен деец, полковник, участник в Сръбско-българската (1885), Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), когато командва последователно 1-ви пехотен софийски полк (1915 – 1916) и 18 пехотен етърски полк (1916 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Долапчиев е роден е на 27 януари 1867 г. в Сливен, Османска империя. През 1883 година постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, като при избухването на Сръбско-българската война (1885) взема участие в нея. На 27 април 1887 година завършва в 8 випуск на Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 8 пеши приморски полк.[1] Служи като ротен командир в 11 пехотен сливенски полк.

През Балканската война (1912 – 1913) командва 1-ва дружина от 21-ви пехотен средногорски полк, след което и дружина от 11 пехотен сливенски полк.[2]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) Георги Долапчиев командва 1-ви пехотен софийски полк (1915 – 1916), а от 19 март 1916 до 7 юни 1917 – 18 пехотен етърски полк. По-късно служи като инспектор на главното тилово управление и след края на войната преминава в запаса (1918).

Георги Долапчиев е женен и има 5 деца.

Полковник Георги Долапчиев умира на 28 януари 1930. Погребан е в София.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
  2. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VI – Действията на западния операционен театър“, София, 1935, Държавна печатница, стр. 248
  3. Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.

Източници[редактиране | редактиране на кода]