Георги Жечев (анархист)

Тази статия е за анархиста Георги Жечев. За партизанина, вижте Георги Жечев.

---

Георги Жечев Текелиев
български анархист, поет, преводач и публицист
Роден	7 април 1897 г. Хасково, Княжество България
Починал	28 август 1965 г. София, Народна република България
Националност	България
Работил	член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, 1945 г.
Семейство
Съпруга	Дона Жечева
Деца	Добромир Жечев

Георги Жечев Текелиев е български анархист, поет, преводач и публицист. Роден в Хасково, където завършва гимназия, а там му преподава поетът Емануил Попдимитров. Анархист е по убеждения от края на 1913 г.Родът на Георги Жечев по бащина линия произхожда от село Текето, откъдето идва и фамилното им име Текелиеви.

Политическа дейност

Георги Жечев е анархист, но предпочита да се самоопределя като безвластник и отявлен пацифист, отказвайки да служи в армията.От 1919 г. е член на Федерация на анархо-комунистите в България и участва в списването и редактирането на анархистическите вестници и списания „Пробуда“, „Свободно общество“ (1919 – 1924) и на нелегалния вестник „Анархист“ (1920 – 1921).

Заради убежденията и свързаната с тях дейност му се налага да емигрира след Септемврийското въстание във Франция на два пъти (1923 – 1924) и за втори път през след атентата в църквата „Света Неделя“ (1925 – 1927). В Париж става член на Международната група за анархистически издания, с която общува и Нестор Махно.Редактира вестник „Мисъл и воля“ (1930 – 1935) и сътрудничи на анархисткия вестник „Стожер“ (1946 – 1947).Във Франция се включва в мероприятията, предприети за освобождението на тикнатите в затвора в Съединените щати Никола Сако и Бартоломео Ванцети, преди тяхната екзекуция.

Покрай издаването на „Мисъл и воля“ (с активното участие на Николай Хрелков) излизащ от 21 септември 1930 до 24 март 1935 г. Георги Жечев в клубното кафене на левите писатели „Роял“ се среща с Людмил Стоянов, Иван Хаджимарчев, Иван Мешеков, Цветан Минков и Гьончо Белев.

Георги Жечев за многостранната си анархистическа дейност след 9 септември 1944 г. е въдворен през 1949 г. в концентрационния лагер „Богданов дол“.

Литературна дейност

Преводи

• „Медея“ – Еврипид (1937)
• „Едип цар“ – Софокъл (1937)
• „Прикованият Прометей“ – Есхил (1937)
• „Манфред“ – Джордж Байрон (1941)
• „Тихият Дон“ – Михаил Шолохов (1934, 1945)
• отделни песни от „Илиада“ – Омир (1946)
• „Сид“ – Пиер Корней (1947)
• „Ана Каренина“ – Лев Толстой (1955)
• „Те се сражаваха за родината“ – Михаил Шолохов (1960„)
• „Разораната целина“ – Михаил Шолохов (1963)
• творби на Достоевски, Мопасан и Дефо

Книги за деца и юноши

• библиотека „Отбрани приказки“ (1940 – 1943)
• „Черната лисица“ (Източни народни приказки, 1942)
• „Чудната русалка. Отбрани приказки“ (1942)
• „Царската дъщеря и козарчето“ (приказки, 1943)
• „Вълшебният ловец“ (приказки, 1943)
• „Горо ле, горо зелена“ (приказки, поеми и стихове за деца, 1943)
• „Златното пиле“ (български народни приказки, 1943)
• „Славните джуджета“ (1943)
• „Котаракът в чизми“ (1943)
• „Галената дъщеря“ (приказки, 1944)
• „Шарено хорце“, „Менажерия“ и „Петлю се напи“ (стихове, 1944)
• „Весели истории“ (поеми, 1946)
• „Баснословен юнак“ (приказки, 1947)
• „Песни и приказки 1872 – 1890“ – Лев Толстой (1958)