Георги Живков

Георги Живков
български политик
Роден	1844 г. Търново, Османска империя
Починал	6 май 1899 г. София, Княжество България
Политика
Партия	Народнолиберална партия
Народен представител
I ОНС   II ОНС   IV ОНС   III ВНС   V ОНС   VII ОНС
Министър на народното просвещение
28 август 1886 – 7 септември 1886 1 септември 1887 – 1 декември 1893
Братя/сестри	Вела Благоева
Георги Живков в Общомедия

Георги Атанасов Живков (1844 – 6 май^* 1899) е български революционер и политик от Народнолибералната партия. Той е на три пъти председател на Народното събрание, регент на България след абдикацията на княз Александър I (1886 – 1887) и министър на народното просвещение (1886, 1887 – 1893).

Биография

Произход, образование и работа

Георги Живков е роден през 1844 година в Търново в семейството на търговеца Атанас Басмаджията. Той е брат на просветния деец Никола Живков, на социалистическата активистка Вела Благоева и на Мариола Колева и Роза Пискюлиева.

През 1860 година Живков завършва класното училище в Търново, след което учи за кратко във Военномедицинското училище в Цариград. След това е учител в Ески Джумая (1862 – 1864), Варна (1864 – 1868) и Русчук (1868 – 1869). Той взима участие във въстанието, вдигнато от Хаджи Ставри през 1862 година и в организирането на чети в края на 60-те години. Участва и в Априлското въстание и Сръбско-турската война през 1876 година.

Професионална и политическа кариера

След Освобождението Георги Живков се включва активно в Либералната партия. Той е кмет на Търново, окръжен управител на София, директор на Варненската девическа гимназия. През 1885 г. е председател на Варненската книжевна дружина, която е първообраз на библиотеката в града.

По време на Контрапреврата през август 1886 година става министър на народното просвещение в първия кабинет на Васил Радославов. През есента на същата година за кратко е председател на IV обикновено народно събрание и III велико народно събрание. Георги Живков е един от ръководителите на организацията „България за себе си“. След като Петко Каравелов се оттегля от Регентския съвет, той заема мястото му и остава регент, заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров, до избора на княз Фердинанд I през август 1887 година.

От 1887 година Живков е министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов и остава на този пост до 1893 година. През този период е основан Висшият педагогически курс, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“, и е приет Закон за народното просвещение. За кратко през 1890 г. изпълнява длъжността министър на финансите. От 1893 до падането на Стамболов през 1894 година Георги Живков е председател на VII обикновено народно събрание.

Смърт

Георги Живков умира на 6 май (24 април стар стил) 1899 г.

Награди

Награден с орден „За храброст“ I степен.