Георги Живков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Живков
Георги Живков
Мандат
28 август 1886 – 7 септември 1886
Назначен от княза на България
Министър-председател
  1886 – 1887 Константин Стоилов
Монарх Фердинанд I
Предшественик Тодор Иванчов
Наследник Стоян Чомаков
Втори мандат
1 септември 1887 – 1 декември 1893
Назначен от княза на България
Министър-председател
  1887 – 1899 Константин Стоилов
Монарх Фердинанд I
Предшественик Стоян Чомаков
Наследник Стефан Стамболов
Роден
Починал
6 май 1899 г. (на 55 г.) *
Полит. партия Народна партия
Занятие революционерполитик
Народен представител в:
I ОНС   II ОНС   IV ОНС   III ВНС   V ОНС   VII ОНС   
Портал  Портална икона   Политика

Георги Атанасов Живков (1844 – 6 май* 1899) е български революционер и политик от Народнолибералната партия. Той е на три пъти председател на Народното събрание, регент на България след абдикацията на княз Александър I (1886 – 1887) и министър на народното просвещение (1886, 1887 – 1893).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Георги Живков е роден през 1844 година в Търново в семейтвото на търговеца Атанас Басмаджията.[1] Той е брат на просветния деец Никола Живков, на социалистическата активистка Вела Благоева и на Мариола Колева и Роза Пискюлиева.[2]

През 1860 година Живков завършва класното училище в Търново, след което учи за кратко във Военномедицинското училище в Цариград. След това е учител в Ески Джумая (1862 – 1864), Варна (1864 – 1868) и Русчук (1868 – 1869). Той взима участие във въстанието, вдигнато от Хаджи Ставри през 1862 година и в организирането на чети в края на 60-те години. Участва и в Априлското въстание и Сръбско-турската война през 1876 година.[3]

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението Георги Живков се включва активно в Либералната партия. Той е кмет на Търново, окръжен управител на София, директор на Варненската девическа гимназия. През 1885 г. е председател на Варненската книжевна дружина, която е първообраз на библиотеката в града.[4]

По време на Контрапреврата през август 1886 година става министър на народното просвещение в първия кабинет на Васил Радославов. През есента на същата година за кратко е председател на IV Обикновено Народно събрание и III Велико Народно събрание. Георги Живков е един от ръководителите на организацията „България за себе си“.[5] След като Петко Каравелов се оттегля от Регентския съвет, той заема мястото му и остава регент, заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров, до избора на княз Фердинанд I през август 1887 година.[3]

От 1887 година Живков е министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов и остава на този пост до 1893 година. През този период е основан Висшият педагогически курс, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“, и е приет Закон за народното просвещение. За кратко през 1890 г. изпълнява длъжността министър на финансите. От 1893 до падането на Стамболов през 1894 година Георги Живков е председател на VII Обикновено Народно събрание.[3]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Георги Живков умира на 6 май (24 април стар стил) 1899 г.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награден с орден „За храброст“ I степен.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg)) Гърдев, Борислав. За Георги Живков. // Електронно списание LiterNet, 14.02.2003. Посетен на 14.12.2012.
  2. Родословно дърво на Георги Живков. // geni.com. Посетен на 14.12.2012.
  3. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  4. Карастоянов, Ив. А. – фотограф. Георги Живков. // Europeana. Посетен на 13.12.2012.
  5. Цураков, Ангел. Управляващите политически партии в България (1879 – 2010). София, изд. „Изток-Запад“, 2010. ISBN 978-954-321-752-6. с. 95.