Георги Караюрданов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер и военен географ. За българския оператор вижте Георги Карайорданов (оператор).

Георги Караюрданов
български офицер и географ
Звание Полковник
Години на служба 1893 – 1919
Военно формирование 1-ви кав. дивизион
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Кръст за независимостта на България 1908
Свети Александър
За военна заслуга

Роден
Починал
Караюрдановъ, Г., К. Миленовъ, Ил. Гонгаловъ и Хр. Калфинъ. Триангулацията ни. София, Печатница Географически институт, 1929.

Георги Юрданов Караюрданов[1] е български учен, географ от първата половина на XX век, български офицер (полковник), офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на топографско отделение и началник на картографско отделение през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Караюрданов е роден на 4 март 1874 година във Велес, тогава в Османската империя. На 2 август 1893 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в кавалерията. През 1897 г. е произведен в чин поручик, а през 1903 г. в чин ротмистър. През 1904 г. като ротмистър от 1-ви кавалерийски дивизион е командирован за обучение в Императорския кралски военногеографски институт във Виена, когото завършва през 1909 година.[2][3]

В 1907 година прави втората релефна карта на България след тази на подполковник Климент Бояджиев от 1902 година.[4] През 19109 г. като ротмистър от 5 конен полк е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“.[5]

Началник е на Държавния георграфски институт (Картографическия институт).[6]

През 1911 г. е произведен в чин майор. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война. През 1915 г. е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Караюрданов служи като началник на топографическото отделение, на 30 май 1917 г. е произведен в чин полковник и служи като началник на картографическото отделение. „За бойни отличия и заслуги във войната“ през 1917 г. е награден с Орден „За заслуга“ на военна лента[7], която награда на 8 юни същата година е променена на Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове отгоре[8]. През 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие.[9] През 1919 г. е уволнен от служба.

Полковник Георги Караюрданов умира на 27 април 1931 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Караюрдановъ, Г. Комасацията на земитѣ и измѣрителното дѣло у насъ. София, Географически институт, 1927.
  • Караюрдановъ, Г., К. Миленовъ, Ил. Гонгаловъ и Хр. Калфинъ. Триангулацията ни. София, Печатница Географически институт, 1929.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името се среща и като Георги Йорданов Карайорданов.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  3. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 116. (Цит: ВИ, № 93, 7 септември 1904; № 45, 5 май 1909; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 145)
  4. Коцева, Венета. 110 години от изработването на първата релефна карта на България и приносът на генерал Климент Бояджиев за нея. // XXII Междунароедн симпозиум „Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области“, София, 8 – 9 ноември 2012 г.. Посетен на 29 юли 2018.
  5. Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. I – ф3 К, оп. 2
  6. За мястото на генерал-лейтенант Александър Протогеров в българската история. // Сите българи заедно. Посетен на 29 юли 2018.
  7. Заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 5)
  8. Заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 347)
  9. Заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната (ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 84 – 85)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония