Георги Караюрданов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер и военен географ. За българския оператор вижте Георги Карайорданов (оператор).

Георги Караюрданов
български офицер и географ
Звание Полковник
Години на служба 1893 – 1919
Военно формирование 1-ви кав. дивизион
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Кръст за независимостта на България 1908
Свети Александър
За военна заслуга
Образование Национален военен университет
Императорски кралски военногеографски институт във Виена

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Караюрдановъ, Г., К. Миленовъ, Ил. Гонгаловъ и Хр. Калфинъ. Триангулацията ни. София, Печатница Географически институт, 1929.

Георги Юрданов Караюрданов[1] е български учен, географ от първата половина на XX век, български офицер (полковник), офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на топографско отделение и началник на картографско отделение през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Караюрданов е роден на 4 март 1874 година във Велес, тогава в Османската империя. На 2 август 1893 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в кавалерията. През 1897 г. е произведен в чин поручик, а през 1903 г. в чин ротмистър. През 1904 г. като ротмистър от 1-ви кавалерийски дивизион е командирован за обучение в Императорския кралски военногеографски институт във Виена, когото завършва през 1909 година.[2][3]

В 1907 година прави втората релефна карта на България след тази на подполковник Климент Бояджиев от 1902 година.[4] През 19109 г. като ротмистър от 5 конен полк е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“.[5]

Началник е на Държавния георграфски институт (Картографическия институт).[6]

През 1911 г. е произведен в чин майор. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война. През 1915 г. е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Караюрданов служи като началник на топографическото отделение, на 30 май 1917 г. е произведен в чин полковник и служи като началник на картографическото отделение. „За бойни отличия и заслуги във войната“ през 1917 г. е награден с Орден „За заслуга“ на военна лента[7], която награда на 8 юни същата година е променена на Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове отгоре[8]. През 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие.[9] През 1919 г. е уволнен от служба.

Полковник Георги Караюрданов умира на 27 април 1931 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Караюрдановъ, Г. Комасацията на земитѣ и измѣрителното дѣло у насъ. София, Географически институт, 1927.
  • Караюрдановъ, Г., К. Миленовъ, Ил. Гонгаловъ и Хр. Калфинъ. Триангулацията ни. София, Печатница Географически институт, 1929.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името се среща и като Георги Йорданов Карайорданов.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  3. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 116. (Цит: ВИ, № 93, 7 септември 1904; № 45, 5 май 1909; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 145)
  4. Коцева, Венета. 110 години от изработването на първата релефна карта на България и приносът на генерал Климент Бояджиев за нея. // XXII Междунароедн симпозиум „Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области“, София, 8 – 9 ноември 2012 г.. Посетен на 29 юли 2018.
  5. Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. I – ф3 К, оп. 2
  6. За мястото на генерал-лейтенант Александър Протогеров в българската история. // Сите българи заедно. Посетен на 29 юли 2018.
  7. Заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 5)
  8. Заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 347)
  9. Заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната (ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 84 – 85)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „География“         Портал „География          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония