Георги Ковачев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ковачев.

Георги Ковачев
български революционер
Роден
Починал

Георги Марков Ковачев с псевдоним Дърваров[1] е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 септември 1896 година в град Банско.[2] Учи в Солун и Кюстендил, а след това медицина във Виена.[3] Георги Ковачев се присъединява към ВМРО и става разложки околийски войвода. Близък е до Алеко Василев.[4] През Септемврийското въстание от 1923 година спасява от екзекуция трима комунисти и ги взима в четата си като заложници. Заедно с Александър Буйнов Ковачев е един от посредниците между водачите на въстаналите комунисти в Разложко и войводата Алеко Василев.[5] Владимир Поптомов пише за Ковачев и Буйнов:

Те бяха прогресивни хора, с които нашият околийски комитет в Разложко и нашите комунистически организации още от по-рано поддържаха приятелски връзки.[6]

В средата на 1924 година участва като делегат от Разложка околия на Серския околийски конгрес и е избран за редовен делегат на предстоящия общи конгрес на ВМРО[7]. След началото на Горноджумайските събития вдига милицията в района си, за да противодейства на случващото се. Милицията отстъпва, когато срещу нея се изправя редовна българска армия, а Георги Ковачев и Александър Буйнов са принудени да бягат. В Банско се укриват при Йонко Вапцаров, но той ги предава и веднага са арестувани от офицери от българската армия, след което са предадени на ВМРО и екзекутирани[8][9] в местността Лошни, Банско землище.[3]

Брат му Никола Ковачев емигрира в Америка и е сред главните дейци на Македоно-американския народен съюз, Южнославянския комитет в Америка и Американо — славянския съюз, а също е отговорен редактор на „Народна воля[10].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 39.
  2. Ачкоска, Виолета и Никола Жежов, Предавствата и атентатите во македонската историја, Издателство Макавеј, Скопје, 2003, стр.218
  3. а б Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 55.
  4. Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
  5. Сирлещов, Никола Костадинов. Пътят на Банския въстанически отряд. - в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 191-193.
  6. Поптомов, Владимир. Пиринският край под септемврийските знамена. - в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 220-221.
  7. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 81-84.
  8. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.205-206.
  9. Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
  10. МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В АМЕРИКА РАБОТИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД, www.narodnavolja.com/, посетен на 28.07.2013 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония