Георги Кордов
Георги Кордов | |
---|---|
Роден |
Георги Николов Кордов
|
Починал | |
Стил | поп |
Глас | баритон |
Музикален издател | Балкантон, БНР |
Продуцент | БНР |
Свързани изпълнители | Маргрет Николова, Ирен Алайкова |
Георги Кордов е български поп певец, композитор, един от пионерите на българската популярна музика, който има големи заслуги за разпространението и популяризирането ѝ. Георги Кордов е и дългогодишен музикален педагог, преподавал на плеада български поп певци.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Георги Кордов е роден и израснал в Хасково, като там през 1946 г. прави първи стъпки в певческите си изяви. Солист в ученическия хор, участва в Републиканския фестивал в София през 1947 г., където получава първа награда. През 1947 г. печели диплом за отлично представяне на Световния младежки фестивал на младежта и студентите в Прага. През 1948 г. постъпва в Средното музикално училище в Пловдив, завършвайки специалностите „пеене“ и „дирижиране“.
През 1953 г. започва да учи оперно пеене в Българска държавна консерватория в София. Същата година става най-младият член на създадения същата година първи в България мъжки вокален квартет, в чийто състав влиза и Аспарух Лешников. Изпълняват както популярни, така и класически произведения, сред които песни на Франц Шуберт, Роберт Шуман, Едвард Григ, Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и др. През 1954 г. се представя на първото общобългарско състезание на майсторите на естрадното изкуство. Завършва през 1957 г. при Елена Орукин, а също учи и при Драган Кърджиев.
Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]
От 1958 до 1963 г. пее в Ансамбъла за песни при Българското радио (сега БНР). В периода 1960 – 1964 г. пее във вокалния квинтет „Приятели на песента“, в който младият певец си партнира с Данаил Николов, Ангел Заберски, Моис Леонов и Атанас Парашиков. Осъществяват активна звукозаписна и концертна дейност. В периода 1963 – 1975 г. е солист на „Естрадата при Българска народна армия“. В Българското радио и Българската телевизия певецът осъществява първите си записи.
Георги Кордов представя своя музика на Световния фестивал на младежта и студентите в Хелзинки през 1962 г., фестивали в Сопот и Полша през 1965 г., „Златният елен“ в Брашов през 1968 г. Носител е на II награда от фестивала в Рен през 1965 г., на II награда за изпълнение на третия фестивал „Златният Орфей“ през 1967 г., на IV награда от конкурса за „Музикалната купа на Европа“ през 1970 г. в Берн, съвместно с Йорданка Христова и Богдана Карадочева. Гастролирал е многократно в СССР, Чехословакия, Румъния, Югославия, Куба, Финландия, Франция, Швейцария и Полша.[1]
Георги Кордов в бил солист на квинтетите „Мелоди“ и „Студио 5“. От 1974 до 1995 г. е преподавател по пеене в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. През последните години от живота си преподава и в Нов български университет.
Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1975 г., както и орден „Народна република България“ – III степен през 1985 г.
През 2001 г. пее на юбилеен концерт в зала „България“ по случай 90 години от рождението на Йосиф Цанков.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Георги Кордов е емблематичен певец за българската попмузика през 1960-те години. Най-характерни за неговия изпълнителски стил са лиричните балади, изпълнени с изразителност на вокалната интерпретация и с богата оркестрация за съпровождащия оркестър. През годините му като певец до времето, в което учителства, работи с композитори като Зорница Попова и много други. Дълги години е бил вокален педагог и е преподавал на много наши поп-певци.
Първи опити за композиране на песни прави в музикалното училище в Пловдив, но първата му публикувана песен е „Неделя след обед“ по текст на Богомил Гудев и аранжирана от Развигор Попов, с която печели II награда на третия фестивал „Златният Орфей“ през 1967 г. Следват песните „Всяка обич е песен“, „Миг за другите“ от 1968 г., „Небето над мен“ от 1971 г., „В началото на любовта“ от 1973 г., „Години, години“ от 1973 г. и др. Георги Кордов изпълнява музика на Йосиф Цанков, Емил Георгиев, Георги Робев, Жул Леви, Андрей Бендерлийски, Светозар Русинов, Енгелберт Хъмпърдинк, Жак Брел, Хоуги Кармайкъл, Хосе Фелисиано, Стиви Уондър и др. Най-известните песни от репертоара му са: „Влюбената хармоника“, „В началото на любовта“, „Приказка“, „Альоша“, „Вечерна песен“, „Ти идваш, любов“, „Момичето, което обичах“, „Аз искам да те помня все така“, „Созополска приспивна“, „Небето над мен", както и дуетната му песен с Маргрет Николова „Малка къща сред полето".
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]
- „Мечтата“ (1968)
- „Песен за песента“ (1973)
Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]
- „Приказка“ (1978)
Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]
- „Всяка обич е песен“ – издаден от БНР (2010)
Награди през годините[редактиране | редактиране на кода]
- 1965 – Втора награда на конкурса в град Рен, Франция.
- 1967 – Две втори награди на фестивала „Златният Орфей“ за песните „Созополска приспивна“ и „Неделя след обед“. [2]
- 1970 – Четвърта награда на конкурса „Европа-70“ в Берн, Швейцария, съвместно с Йорданка Христова и Богдана Карадочева.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Биография и дискогафия на Георги Кордов в БГестрада
- Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. Музика. С. 1988.
|