Георги Костов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Костов.

Георги Костов
Министър на културата
Мандат 26 януари 1995 г. – 10 юни 1996 г.
Назначен от 37 Народно събрание
Министър-председател
1995 – 1996 Жан Виденов
Предшественик Ивайло Знеполски
Наследник Иван Маразов
Лични данни
Роден
21 януари 1941 г. (1941-01-21) (79 г.)
Националност Флаг на България България
Университет Българска държавна консерватория
Професия композиторполитик
Народен представител в:
XXXVII НС   
Портал Портална икона Политика

Георги Костов Георгиев е български композитор и политик. Министър на културата в правителството на Жан Виденов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Георги Георгиев е роден на 21 януари 1941 г. в София, Царство България. Завършва Българската държавна консерватория през 1966 г. със специалност „Композиция“ в класа на проф. Панчо Владигеров. През 1972 – 1973 г. специализира в Москва, СССР.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория започва през 1966 г., през 1977 г. става доцент, от 1985 г. е професор по хармония и композиция. След това; от 9 ноември 1989 до 10 април 2008 г. е ректор на висшето учебно заведение и министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995 – 1996). Носител е на орден „Стара планина“.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • „Манастирски неволи“, диптих по Елин Пелин, либр. П. Герджиков;
  • „Жената със златния косъм“ и „Нещастие“ (1989, Благоевград).

Балет[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вълшебствата на Тотобан“ (1983, Пловдив).

Мюзикъли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Четиримата близнаци“ по П. Панчев (1997, София, ДМТ);
  • „Казанова“ (2002, София, ДМТ).

Хорово-оркестрови произведения[редактиране | редактиране на кода]

Кантати[редактиране | редактиране на кода]

  • „Гордеем се с тебе, Партийо“ (1975);
  • „Жив е той“ (1976);

Произведения за симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Младежка увертюра“;
  • „Три диафонични танца“;
  • „Ритмични движения“;
  • „Антифонни диалози“ ­
  • Дивертименто за джазов и симфоничен оркестър (1974).

Концерти[редактиране | редактиране на кода]

  • Концерт за кларинет и оркестър (1958);
  • Концерт за валдхорна, струнен оркестър и тимпани.
  • Концертино за виола и оркестър (1965).

Произведения за духов оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Ръченица (1976);
  • Гротеска за тромбон и оркестър (1981).
  • „Здравей, асамблея на мира“ ­– детска сюита-рапсодия (1986).

Произведения за струнен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Поема за тромпет, струнен оркестър и тимпани (1966);
  • Кончерто гросо (1986 г.).
  • Концерт за тромпет, струнен оркестър и ударни (1970).

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Вокализа за сопран, цигулка, виола и вибрафон;
  • „Грациозни движения“ за ударни;
  • Рондо и Концертна пиеса за тромбон и пиано (1974).

Произведения за пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • „Натрапчиво движение“.

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Георги Костов е автор и на повече от 1000 песни.

Наградени забавни песни[редактиране | редактиране на кода]

„Червеният карамфил“ (Сочи)
  • „Виетнамчето Лин“ (Втора награда, 1969).
„Златният Орфей“
  • „Остани“, изп. Л. Иванова (Първа награда, 1976);
  • „Градините на любовта“, изп. Е. Димитров (Първа награда, 1980).
„Мелодия на годината“
  • „Без радио не мога“, т. М. Спасов, изп. Л. Иванова (1968)
Радиоконкурс „Пролет“
  • „Пролетни гласове“, изп. Група „Сигнал“ (Втора награда, 1980);
  • „Пътуване“, изп. М. Иванова (Втора награда, 1981).

Източници[редактиране | редактиране на кода]