Георги Кулишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Кулишев
български политик
Роден
Георги Кулишев Гугов
Починал
Етнос българи
Учил в Софийски университет
Награди Герой на социалистическия труд (1946)
Георги Димитров (орден)
Политика
Депутат
XXII ОНС   XXVI ОНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   
Георги Кулишев в Общомедия

Георги Кулишев Гугов е виден български политик и журналист, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация, близък е до кръга Звено. През 1946 г. е външен министър в третото правителство на Кимон Георгиев.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

От ляво надясно учителите Георги Кулишев, Тенчо Тенчов, Никола Хаджиташов, Никола Сурльовски, Антон Костов, Евтим Спространов и Димитър Михайлов. Между тях – свещеник Александър Попевтимев. Между жените са учителките Мария Хаджипопова, Екатерина Бадачева (от Воден), Екатерина Н. Телятинова (от Дойран) и Мария Поппетрова (от Дойран). Снимката е направена в двора на квартирата на руския пратеник Воронин (къщата на Тенчови) в Дойран.

Георги Кулишев е роден в Дойран, Македония. В 1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] За една година от 1904 до 1905 година е учител в родния си град, а по-късно в Щип и Солун. Включва в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Делегат е на конгреса на Солунския революционен окръг през 1905 г., на който е избран за член на солунския окръжен революционен комитет. През 1906 г. е арестуван в Солун и затворен в Еди куле.

След Хуриета от 1908 година участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на градското бюро на партията в Солун.[1] По време на Балканската война е в Солун и пише във вестник „Българин“.[2]

След Балканските войни в 1914 година Кулишев завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Пише във вестник „Родина“. Работи в дирекцията по печата към Министерството на външните работи.

След Първата световна война Кулишев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Дойранското братство от второто заседание на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[4]

От 1921 до 1922 г. е секретар на българската легация в Цариград.

В междувоенния период той е активен участник в дейността на Вътрешната македонска революционна организация. На 7 юни 1920 година Кулишев подава молба за членство в масонската ложа „Светлина“.[5][6]

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено Народно събрание (1927 – 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия.[7] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО. На 1 юли 1927 година Кулишев при разискванията по отговора на тронното слово мотивира появата на новата парламентарна група, като заявява

„ Ние не съставляваме отделна партия, а сме само отделна парламентарна група. Ние, народните представители от Петрички окръг, сме дошли тук с любов към България, с искрена и дълбока привързаност към българския народ и неговата свободна държава – да сътрудничим не на отделна партия против друга партия... “

Според него депутатите са призвани да бъдат „носители на едни по-специални интереси“. Дълбоката причина „за безпокойство и размирие на Балканите е в жестокото третиране на поробените български населения, особено под гръцка и сръбска власт“. Пиринските депутати са с мисията да „изнесат“ националните тежнения не само на населението от Македония, но и на българите в Добруджа и Тракия“. От първата редовна сесия на ХХII ОНС депутатите настояват в отговора по тронното слово да се акцентира върху малцинствения въпрос. От името на групата Кулишев заявява, че България има „нравствено и политическо право да издигне глас за онеправданите и измъчени българи извън нейните граници“. Кулишев е депутат от Македонската парламентарна група и в 23 Обикновено Народно събрание (1931 – 1934).[8]

Кулишев е член-учредител на Македонския научен институт.[9] При възстановяването на ВМРО пише брошурата „Новите смутители всред македонската емиграция“, в която критикува дейците на Временното представителство (серчани).[10]

  • Свитеделство на Георги Кулишев от Солунската гимназия, 11 юли 1904 г.
  • School Certificate of Georgi Kulishev from Doyran from the Bulgarian Men's High School of Thessaloniki, 11 July 1904 - Page 1.jpg
  • School Certificate of Georgi Kulishev from Doyran from the Bulgarian Men's High School of Thessaloniki, 11 July 1904 - Page 2.jpg
  • School Certificate of Georgi Kulishev from Doyran from the Bulgarian Men's High School of Thessaloniki, 11 July 1904 - Page 3.jpg

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След Деветоюнския преврат Кулишев е редактор на проправителствения вестник „Слово“ (1925 – 1926). След Атентата в църквата „Света Неделя“ той пише там, че „България е нападната“ от „Московския интернационал“ и говори за „страшната опасност“ от „дружбашко-комунистическите водачи“ и обслужващите „чужди интереси“ „емисари на Единния фронт“.[11]

След разцеплението във ВМРО след убийството на Александър Протогеров застава на страната на протогеровисткото крило.[12] Освен на „Слово“ Кулишев е редактор и на вестниците „Македония“ (1926 – 1928) и „Вардар“ (1929 – 1930). През 1931 г. емигрира в Швейцария, но през 1933 г. се завръща в България и става член на Съюз „Звено“. След Деветнадесетомайския преврат оглавява отдела за печата и цензурата на новосъздадената Дирекция на обществената обнова.[13] Става редактор на вестник „Нови дни“ (1934 – 1935),[14] а от 1935 и негов директор; редактор е и на изданието „1838 – 1938“. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия в XXIV ОНС, но изборът му е касиран. През 1939 – 1940 г. е пълномощен министър и секретар на Министерския съвет.

През 1943 година се включва в Отечествения фронт и след Деветосептемврийския преврат в 1944 година е главен секретар на Министерския съвет (1945 – 1946). От 18 юни 1945 година представлява „Звено“ в Националния комитет на Отечествения фронт, след като Петър Попзлатев е отстранен от тази позиция под натиска на комунистите.[15] Външен министър е от 31 март до 22 ноември 1946 година и участва в преговорите на Парижката мирна конференция. От началото на 1947 година Георги Кулишев е политически секретар на Народен съюз „Звено“ до вливането му в Отечествения фронт през 1949 година. От 1944 до 1951 г. е директор на вестник „Изгрев“. В началото на 1945 година е назначен за подпредседател на Македонския научен институт заедно с Христо Калайджиев и председател Димитър Силяновски.[16]

Кулишев заедно с лидерите на другите леви крила на некомунистическите отечественофронтовски партии – Попзлатев, Добри Бодуров и други – се противопоставят на опитите за предаване на Пиринска Македония на Югославия и на насилствената македонизация в областта. Те настояват за принципа на доброволност при националното самоопределение на населението в областта, като неговата съдба в бъдещата федерация се обвърже в компенсационна връзка с връщането на Западните покрайнини и възможността за връщане на Западна Тракия.[17]

Георги Кулишев е народен представител в XXVI ОНС (1945 – 1946) и в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI (1971 – 1974) Народно събрание. От 1950 до 1954 година е член на Президиума на Народното събрание, а от 1954 до 1971 година негов подпредседател. От 1945 година е член на Националния съвет на ОФ, а през 1972 – 1974 е негов заместник-председател. Носител е на орден „Георги Димитров“. От 1964 година е герой на социалистическия труд.

Умира на 27 септември 1974 година в София.[18][19][20]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Македонската криза“ (1928)
  • „Съветската външна политика“ (1947)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Баева, Искра и Евгения Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944 – 1955). Лекционен курс. София, 2003, Издателство Полис

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Македонски научен институт
  2. ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 239. Посетен на 2 септември 2015.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  4. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918 – 1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  5. ↑ Недев 2007, с. 154 – 155.
  6. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  7. ↑ Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 – 1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  8. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  9. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  10. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 31 - 32.
  11. ↑ Недев 2007, с. 159 – 160.
  12. ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 643.
  13. ↑ Недев 2007, с. 319.
  14. ↑ Билярски, Ц, – „Александър Протогеров – генералът-войвода“, София, 2012, ИК „Синева“, стр. 98
  15. ↑ Недев 2007, с. 714.
  16. ↑ Интервю с Трендафил Митев, в. „Нова Зора“, брой 17, 27.04.2010 г.
  17. ↑ Лалков, Милчо. От надежка към разочарование. Идеята за федерацията в Балканския югоизток (1944 – 1948), ИК „Век 22“, София, стр. 234 – 235.
  18. ↑ Баева, Искра, Евгения Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика, 1944 – 1955: лекционен курс, Полис, 2003, стр. 243.
  19. ↑ Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.199.
  20. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 243-244.
Цитирани източници
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Кулишев&oldid=11429725“.