Георги Ликин
| Георги Ликин | |
| български партизанин | |
| Роден |
1889 г.
|
|---|---|
| Починал |
м. „Сухото дере“, България |
Георги Ликин (Дед или Дяд) (Георги Петков Ангелов) е комунистически деец, командир на Родопски партизански отряд „Антон Иванов“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Ликин е роден през 1889 г. в с. Кръстевич, Пловдивско. Член на БКП от 1919 г. Участва в Септимврийското въстание (1923). Арестуван и осъден по ЗЗД. След освобождаването от затвора участвя в четата на Йордан Кискинов (1925). След раняване в бой и гибелта на брат му Илия Ликин, емигрира последователно в Гърция и СССР.[1]
Участва в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война. Завръща се в България с група подводничари, подготвени в СССР, на 31 август 1941 г. Изминава пътя от устието на р. Камчия до с. Стрелча в Панагюрския балкан. Прехвърля се в Родопите и е партизанин от пролетта на 1942 година. Командир на Родопски партизански отряд „Антон Иванов“. В отряда се разиграват кървави междуособици, по време на които Ликин заповядва убийството на свои опоненти. Сред тях е редакторът на отрядния стенвестник „Искра“, Асен Милчев (Стамен), екзекутиран през лятото на 1942 година след смъртна присъда, издействана от Ликин. Ликин е упрекван от други партизани за отношенията си с женена партизанка, както и че фаворизира свои протежета в отряда, които получават дрехи, храна и цигари за сметка на други.[2]
По време на зимната правителствена офанзива през февруари 1944 година отряд „Антон Иванов“ води тежки боеве. Ликин загива на 1 март 1944 г. в боя при местността Сухото дере в Родопите.[3]
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Семерджиев, А. За да има живот, С., 1964, с. 101 – 102
- ↑ Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 41-44, 66, 73-76.
- ↑ История на антифашиктката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 19, 41