Георги Лозанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за медийния експерт. За психолога и специалист по сугестология вижте Георги Лозанов (психолог).

Георги Лозанов
български медиен експерт

Роден
26 април 1958 г. (59 г.)
Научна дейност
Област Културология, изкуствознание
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет

Уебсайт lozanov.info

Георги Лозанов Георгиев е български експерт по медии и журналистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на НТВ.

През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет.

Кариера на журналист и медиен експерт[редактиране | редактиране на кода]

Работи в списание „Българско фото“ между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“ (в последната година от съществуването му – 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010). [1]

Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“.

Ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ (1995-1998, 2004-2007, 2016-2017).

От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член:

Колумнист на вестник „Стандарт“ (1992-1995), вестник „24 часа“ (2003-) и вестник „Хасковска Марица“ (2009-).

От самото откриване на галерия СИБАНК (2008-2011 - галерия „Върхове“, след 2011 – „Credo Bonum“) е неин художествен консултант (2003-). [2]

От 22 януари 2017 г. започва свое авторско предаване по телевизия Bulgaria on Air - „Необичайните заподозрени“.[3][4][5][6]

Участие в журита[редактиране | редактиране на кода]

Председател на журито на наградата Хеликон за съвременна българска художествена проза (2011).[7]

Член на журито на петото издание на наградата „Вик“ за български роман на годината (2008).

Председател на журито на Деветия медиен фестивал за радио и телевизионни програми за изкуство и култура „Осмата муза“, организиран от НДК. [8]

Член на журито на Годишните медийни награди M-Tel Media Masters за журналистика в областта на телекомуникациите (2010). [9]

Член на журито на конкурса „Снимка на годината – България 2012“, организиран от Canon Bulgaria. [10] [11]

Член на журито на антинаградите „Големият брат“, които „се присъждат на държавни структури, частни компании или отделни личности, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите“. [12]

Член на журито на наградата „Съвременна българска драматургия“, организиран от фондация АСКЕЕР. [13]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Член на СБЖ.
  • Член-основател на граждански форум „Свободно слово“.
  • Член основател на Българско фотографско сдружение.
  • Член-основател на Център за независима журналистика.
  • Член-основател на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.
  • Инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ (допринесла за отварянето на архивите на ДС в България).
  • Член-основател на фондация „Медийна демокрация“ (2007).[14]

Позиции[редактиране | редактиране на кода]

Поддържа дясна позиция за реформа в културата, изискваща максимално раздържавяване; при това е убеден, че творческите гилдии трябва да бъдат и граждански организации.[15]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 – носител на годишната награда на дружество „Гражданин“ за политика и обществени науки (присъжда му се „за достойно гражданско поведение и проявен висок професионализъм при отстояването на свободата на словото и на медиите“)[16]
  • 2002 – носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии, културологията, философията, естетиката, литературната критика и изкуствознанието.

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
  • (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.[17], [18]
  • „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)[19], [20], [21]

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • „Медии и митове“. (заедно с Орлин Спасов). София: УИ „Св. Климент Охридски“ - ФЖМК, 2000, 408 с.[22]
  • „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
  • „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
  • „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)[23]
  • „bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.[24]
  • Медиите и политиката“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2011, 255 с.

и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катерина Запрянова, „Георги Лозанов в Експериментът“, сп. „Тема“, бр. 4 (327), 28 януари 2008 г.
  2. Галерия „Credo Bonum“ – за нас, сайт на галерия „Credo Bonum“.
  3. „Георги Лозанов стартира собствено предаване по Bulgaria ON AIR“, в. „Труд“, 5 януари 2017 г.
  4. „Георги Лозанов търси „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR“, сайт на Bulgaria ON AIR, 5 януари 2017 г.
  5. „Необичайните заподозрени: Коментар на Георги Лозанов - 22.01“, сайт на Bulgaria ON AIR, 22 януари 2017 г.
  6. „Георги Лозанов - уводен коментар 12.02“, сайт на Bulgaria ON AIR, 13 февруари 2017 г.
  7. Жури 2011, сайт на награда „Хеликон“.
  8. „БНТ с пет награди от медийния фестивал „Осмата муза“, БНТ, 9 януари 2013 г.
  9. „M-Tel раздава медийни награди“, в. „Новинар“, 18 март 2010 г.
  10. „Canon стартира конкурс: Снимка на годината – България 2012“, списание „View Sofia“, 16 януари 2013
  11. „Снимка на годината „България 2012“, „Фото Култ“, 9 януари 2013 г.
  12. Жури на наградите „Големият брат“, сайт на наградите „Големият брат“.
  13. Георги Лозанов - член на журито на на наградата „Съвременна българска драматургия“, сайт на наградите „АСКЕЕР“.
  14. Фондация „Медийна демокрация“ – за нас.
  15. Георги Лозанов, „Не вкарвайте културата в кюпа“, в. „Труд“, 21 май 2010 г.
  16. „Георги Лозанов получи награда за принос в политиката и обществените науки“, News.bg, 28 декември 2001 г.
  17. Лиляна Караджова, „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“, отзив във в. „Новинар“, 25 октомври 2010 г.
  18. Марин Бодаков, „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“, рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.
  19. Йордан Велев, „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“, рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.
  20. Лилия Томова, „Мое дясно“ - реално, но последно“, рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.
  21. Атанас Ждребев, „Медии, политика и истина в Мое дясно, рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.
  22. Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.
  23. Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.
  24. Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]