Георги Маджаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Маджаров.

Георги Маджаров
български адвокат, политик и дипломат
Портретна снимка на Георги Маджаров, около 1920 г. Снимка личен архив. Източник: ДА „Архиви“.
Портретна снимка на Георги Маджаров, около 1920 г. Снимка личен архив. Източник: ДА „Архиви“.

Роден
Починал
София, България
Семейство
Баща Михаил Маджаров
Братя/сестри Анна Каменова
Георги Маджаров в Общомедия

Георги Михайлов Маджаров е български адвокат, политик и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на политика Михаил Маджаров и брат на писателката Анна Каменова. Роден е на 28 март 1892 г. в Пловдив. Завършва класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. През 1909 г. заминава за Париж, където учи право и финанси в Сорбоната и в Свободния университет. Владее няколко чужди езика. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война. Постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево и я завършва с чин подпоручик. Участва и в Първата световна война. Георги Маджаров е поручик в 4-ти армейски военнополицейски ескадрон[1]. Награден е с орден „За храброст“ I степен. След войната е председател на Цензурната комисия. През 1920 г. е изпратен да управлява Българската легация в Лондон, а после е изпратен във Варшава, където създава първата българска легация в Полша[2].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След преврата на 9 юни 1923 г. заема водещи позиции в Софийската организация на Демократическия сговор. През 1924 г. е назначен за помощник-кмет на кмета Паскал Паскалев, чието място по-късно заема след смъртта на Паскалев при атентата в черквата „Света Неделя“. В периода 10 юни – 13 ноември 1925 г. е кмет на София. През време на неговия мандат са удължени трамвайните линии до „Захарна фабрика“ и Подуяне през ул. "Шипка", а тези до Княжево и Подуяне са удвоени.[3]. Започва и строежът на трамвайния път от игрище „Юнак“ до Долни Лозенец. По настояване на Маджаров министърът на вътрешните работи и народното здраве Иван Русев внася в Народното събрание законопроект за построяване на Рилския водопровод, който е утвърден с указ на 10 юли 1925 г. Общината приема бюджет от 90 милиона лева за изграждането на участъка от с. Симеоново, където се предвижда хидравлична централа, до София, като се изгражда и 5-километрова дековилна линия до Симеоново за пренос на товари. Отсечката от водопровода е завършена на 26 октомври 1926 г.[2]

На 31 август 1925 г. в Борисовата градина е открит първият събор на скаутите в България, на който присъства и Георги Маджаров като кмет на столицата.[4] На петата конференция на градските кметове, проведен между 18 и 20 октомври 1925 г. е избран за председател на Съюза на българските градове.[5][6]

Некрологът на Маджаров

На 13 ноември 1925 г. до сградата на Народния театър е застрелян от набедения за присвояване на общински средства и уволнен от Маджаров о.з. полковник Тома Томов - бивш управител на Софийската минерална баня, който след това се самоубива.[5] За увековечаване на паметта на Георги Маджаров баща му и близките му внасят в Българската търговска банка 35 000 лева и учредяват фонд на негово име, от който да се изплаща всяка година по 3000 лева на абитуриента с най-висок успех по математика от Първа софийска мъжка гимназия. Фондът съществува до 1948 г., когато се влива в държавния бюджет.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ЦДА, Ф.121К, оп.1, а.е.1, л.2
  2. а б в Мирков, Александър. Столичната община (1918-1925). София, ИК „Гутенберг“, 2019. ISBN 978-619-176-139-5. с. 170, 174-176, 187.
  3. Георги Маджаров. // Софийска Община. Посетен на 19 януари 2013. (на български)
  4. Откриване на първото национално жамборе (събор) на скаутите, на което присъстват министрите: Александър Цанков, генерал Иван Русев, Петър Тодоров, генерал Иван Вълков, зап. генерал Владимир Вазов, полк. Константинов, кметът на София Георги Маджаров, заместникът му Иван Дечев и други, София, Борисовата градина, 31 август 1925 г.. // Изгубената България. Посетен на 19 януари 2013.
  5. а б Колев, Валери. Съюзът на българските градове. // ФРМС. Посетен на 19 януари 2013. (на български)
  6. Делегати на конференцията на кметовете: Георги Маджаров (София), Петър Стоянов (Варна), Петър Дренски (Пловдив), Симеон Стоицев (Видин), Иван Миндиликов (Плевен), Христо Стоянов (Русе) и др. – София, Градското казино 1925 г.. // Изгубената България. Посетен на 19 януари 2013.
Паскал Паскалев кмет на София ( 10 юни 1925 – 13 ноември 1925) Владимир Вазов