Георги Маджаров (свещеник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Маджаров.
| Георги Маджаров | |
| български духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Георги Стоев Маджаров е български духовник и учител, деец на ранното Българско възраждане в Македония.[1][2][3]
Животопис
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Негован, Лъгадинско, тогава в Османската империя, в семейството на Стою Маджаров. Жени се за Злата Георгиева Петрова, с която имат няколко деца, сред които е видният български духовник Йона Маджаров. Георги Маджаров завършва гръцкото класно училище в Сяр. Учителства няколко години в родното си село, след което е ръкоположен за свещеник. Развива широка обществена дейност. Той е добър църковен певец и по време на богослужението директно превежда от гръцки на разбираем български език евангелието, тропари и молитви. Служи като свещеник в Негован до смъртта си на 15 юли 1870 година.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Стойо Маджаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Маджаров (? – 1870) | Злата Маджарова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йона Маджаров (1849 – 1911) | Велика | Сотира | Митра Презвитера | Люша | Стойо (Точо) Маджаров (1851 – 1897) | Яна | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Маджаров (1870 – 1925) | Лазар Маджаров (1872 – 1907) | Владимир Маджаров (1883 – 1917) | Олга Маджарова (1887 – 1974) | Иван Караджов (1885 – 1934) | Светослав Маджаров (1893 – 1915) | Атанас Маджаров (1881 – 1935) | Запрена | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 82.
- ↑ Енциклопедия на българските родове // Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 385.
