Георги Мамарчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Мамарчев
български революционер

Роден
1786 г.
Починал
16 юли 1846 г. (60 г.)
Националност Флаг на България България

Георги Стойков Мамарчов (Георги Мамарчев Буюклиу, известен предимно като капитан Георги Мамарчев) е бил борец против османското владичество и капитан от руската армия.

Роден е в град Котел през 1786 година и е вуйчо на Георги С. Раковски.

Военни подвизи[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-активните участници в подготовката на въстанието от средата на 30-те години на XIX век, чийто принос и досега остава недооценен, е известният родолюбец и революционер капитан Георги Мамарчев Буюклиу. До началото на 30-те години, когато започва подготовката на съзаклятието, станало известно като Велчова завера, той натрупва значителен опит в борбите срещу османското владичество. Младият котленец получава бойното си кръщение по време на Руско-турската война през 1806-1812 г. Той е включен в щаба на формираната през 1810-1811 г. Българска земска войска и участва в редица сражения. Отличава се като храбър войн.

Участвал в български доброволчески отряд, наречен „Болгарское земское войско“, по време на Руско-турската война (1806-1812).

През 1812 г. участва в Отечествената война на Русия срещу нашествието на Наполеон.

По време на следващата Руско-турска война (1828-1829) Георги Мамарчев е начело на Българския доброволчески отряд към руската армия, дал решителния принос за освобождаването на Силистра, който след това стига до Сливен.

За известно време Мамарчев е кмет на Силистра.[1]

След сключването на Одринския мирен договор (1829), кап. Мамарчев се опитал да вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. За да не предизвика международни усложнения с подобен акт руското командване му противодейства, като Георги Мамарчев е арестуван от изпратения отряд от 200 казаци. Събраните под негово предводителство хора са разпуснати, като впоследствие капитанът е освободен.

Отличия във войните[редактиране | редактиране на кода]

За храбростта си Георги Мамарчев бил произведен в чин капитан.

Паметник на Г. Мамарчев в Котел

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Взел дейно участие във Велчовата завера (1835), но след неуспеха ѝ бил заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковския манастир. Благодарение на руското си поданство избегнал смъртно наказание, което сполетява всички останали ръководители на Велчовата завера, но пък бил заточен в град Коня, а по-късно бил преместен на остров Самос. По това време островът е владение на котленския фанариот Стефан Богориди и се управлява от Гаврил Кръстевич, също котленец. Георги Мамарчев умира на Самос от естествена смърт на 16 юли 1846 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]