Георги Мамарчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Мамарчев
български националреволюционер, руски офицер
Бюст на Мамарчев в Силистра
Бюст на Мамарчев в Силистра

Роден
Георги Стойков Мамарчев
1786 г.
Починал
16 юли 1846 г. (60 г.)
о. Самос, Османска империя

Националност  България

Георги Стойков Мамарчов или Георги Мамарчев Буюклиу, известен предимно като капитан Георги Мамарчев, е български борец против османското владичество и капитан от руската армия.

Роден е в град Котел през 1786 година. Вуйчо е на известния български революционер Георги С. Раковски.

Бюст на Мамарчев в Котел

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-активните участници в подготовката на въстанието от средата на 1830-те години, чийто принос остава недооценен. До началото на 1830-те години, когато започва подготовката на съзаклятието, станало известно като Велчова завера, той натрупва значителен опит в борбите срещу османското владичество.

Руски офицер[редактиране | редактиране на кода]

Като офицер във въоръжените сили на Руската империя взема участие в редица сражения, отличава се като храбър воин.

Командир е на батальон в българско доброволческо формирование в Руската армия, наречено Българска земска войска (1810 – 1812), по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г. В същата Българска земска войска Мамарчев участва във Френско-руската война срещу нашествието на Наполеон.

По време на следващата Руско-турска война (1828 – 1829) капитан Георги Мамарчев е начело на български доброволчески отряд (от 270 души) в руската армия, дал решителния принос за освобождаването на Силистра, след това стигнал до Сливен. През март 1829 г. неговият отряд се влива в Българския доброволчески корпус на полк. Иван Липранди.

Революционер[редактиране | редактиране на кода]

След сключването на Одринския мирен договор (1829) кап. Мамарчев се опитва да вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. За да не предизвика международни усложнения с подобен акт след сключения мирен договор руското командване му противодейства – той е арестуван от изпратения отряд от 200 казаци, а събраните под негово предводителство бунтовници са разпуснати. Впоследствие капитанът е освободен.

Заселва се в Силистра като търговец на спиртни напитки със семейството си вероятно през 1831 г. Заедно с него във Волната махала се заселват членове на неговия отряд и съмишленици.[1] Избират го за кмет на квартала.[1][2]

Взема дейно участие във Велчовата завера (1835). След неуспеха ѝ е заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковския манастир. Благодарение на руското си поданство избягва смъртно наказание, което сполетява всички останали ръководители на Велчовата завера. Наказан е със заточение в град Кония. По-късно е преместен на остров Самос, който по онова време е владение на котленския фанариот Стефан Богориди и се управлява от Гаврил Кръстевич, също котленец. Георги Мамарчев умира на о-в Самос от естествена смърт на 16 юли 1846 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]