Георги Марков (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Марков.

Георги Марков
български историк
На протест на БАН, 1 декември 2010
На протест на БАН, 1 декември 2010

Роден
17 ноември 1946 г. (71 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Институт по история при БАН

Георги Георгиев Марков е български историк, академик, автор на множество публикации и книги на историческа тематика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пловдив на 17 ноември 1946 г. в семейството на военния инженер от Военно-въздушните сили Георги Марков. Дядо му е загинал през 1916 г. на 34-годишна възраст по фронтовете на Първата световна война, което определя по-нататъшния интерес на бъдещия учен към военната история.[1]

През 1970 г. завършва история в Софийския държавен университет. През 1977 г. защитава дисертация на тема „Българо-германски отношения и връзки (май 1934 – август 1939)“ и получава научната степен кандидат на историческите науки (днес доктор). През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ.

През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. През 1986 г. става старши научен сътрудник II-ра степен. През 1993 г. получава научната степен доктор на историческите науки с втората си дисертация. От следващата година е старши научен сътрудник I-ва степен (днес професор).

В периода от 1993 г. до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в НБУ.[2]

От 1981 г. е секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност.[3]

През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет от 31 октомври 2013 г. - за неговия съществен и признат принос в развитието на историята и за издигане престижа на Великотърновския университет в национален и европейски мащаб.[4][5]

Почетен гражданин на Балчик от 28.07.2006 г.[6]

Почетен гражданин на Тутракан от 15.08.2014 г.[7]

Частична библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1984 – „Българо-германските отношения 1931–1939“
  • 1989 – „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913“
  • 1991 – „Българското крушение 1913“
  • 1992 – „Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния Съюз 1919–1936"
  • 1995 – „Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914–1916“
  • 2006 – „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916–1919“
  • 2012 – „България в балканския съюз срещу Османската империя 1911 - 1913“
  • 2016 – „Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914-1919 - Първа книга - Заплитането"

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aкад. Георги Марков навръх 6 май: Тежко на тези, които не зачитат армията!, Vsekiden.com, 06.05.2015 г.
  2. Българска енциклопедия А-Я, Главна редакция
  3. Решение №110 от 09.02.2010 г. – Българска академия на науките. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2010. Посетен на 9 февруари 2010.
  4. Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет на сайта на ВТУ.
  5. Мариета Стоянова, „Акад. Георги Марков е новият почетен доктор на ВТУ“, dariknews.bg, 31 октомври 2013 г.
  6. Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик.
  7. „Тутракан отбеляза празника на града с тържество в Общинския съвет и с откриване на обновения си Дунавски парк“, сайт на Областна администрация Силистра, 21 септември 2014 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]