Георги Милушев
Георги Милушев | |
---|---|
български офицер | |
Роден | |
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Георги Стефанов Милушев е български офицер от Държавна сигурност, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Милушев е роден на 20 юни 1937 година в хасковското село Капитан Андреево.[1] Завършва прогимназиално образование в родното си село. През 1955 г. завършва гимназията в Свиленград. През 1958 година завършва Народното военно училище „Васил Левски“,[1] след което служи в гранични войски – първоначално в заставата при село Мочуре като заместник-командир по строевата част, а от 1960 година – в Капитан Андреево като заместник-командир по политическата част на трета застава.[2][1] От 11 март 1961 г. е старши контрольор на КПП Капитан Андреево. През 1962 година е назначен във Второ управление на Държавна сигурност като младши разузнавач на КПП Капитан Андреево с месторабота отдел Държавна сигурност в Хасково. Там работи до 1967 г., като междувременно е преназначен за старши разузнавач. От 7 септември 1967 г. е инспектор V степен в 9 отдел на Второ управление, а от 12 октомври 1968 г. е инспектор IV степен в същия отдел.[1] На 28 септември 1970 г. е преназначен за инспектор III степен, а от 27 април 1971 г. е заместник-началник на отделение. На 17 април 1976 г. е назначен за началник на 4 отделение, 9 отдел на Втора главно управление.
Докато работи за Държавна сигурност, през 1969 година завършва задочно външна търговия Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес Университет за национално и световно стопанство). От 1 август 1977 е инструктор в отдел „Организационен“ при БКП в МВР, а от 20 юли 1979 година е заместник-началник на отдел в Секретариата на МВР.[1] На 19 октомври 1979 г. е преназначен за заместник-началник на отдел в Централното организационно-информационно управление на МВР (ЦИОУ). От 20 октомври 1980 г. е началник на отдел в ЦИОУ, а от 12 декември същата година е началник на отдел „Планово-организационен“ в същото управление с длъжност оперативен помощник на министъра.
На 19 януари 1982 година Милушев е назначен за началник на окръжното управление на МВР в Хасково, където се проявява при извършването на т.нар. Възродителен процес, за което е награден с орден „Народна република България“, I степен.[1] На 7 май 1986 година е върнат в София като заместник-началник на Второ главно управление, а след самоубийството на началника на Управлението за безопасност и охрана Илия Кашев през октомври същата година е назначен за началник на службата.[3] От 13 декември 1988 година е член на ЦК на БКП.[4] На 1 декември 1989 година, малко след отстраняването на Тодор Живков, е освободен от поста си като запазва правата си на началник на управление, а на 1 юни 1990 година се пенсионира.[1]
След кратка служба като търговски представител на България във Виетнам, Георги Милушев започва свой частен бизнес и създава търговската верига „Зора“.[2] Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана.“[5]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Свиленградска гимназия (до 1955)
- Народното военно училище „Васил Левски“ (1955 – 1958)
- Висш икономически институт „Карл Маркс“ (до 1969)
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- лейтенант (6 октомври 1958)
- старши лейтенант (5 септември 1961)
- капитан от ДС (18 септември 1965)
- майор от ДС (2 септември 1970)
- подполковник от ДС (31 август 1974), предсрочно
- полковник от ДС (29 август 1979)
- генерал-майор от ДС (6 септември 1985)[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Извадка от ЛКД на ген.-майор Георги Стефанов МИЛУШЕВ – Началник на УБО-ДС. // desehistory.com. desehistory.com, 2012. Посетен на 5 ноември 2017.
- ↑ а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 17.
- ↑ Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 189
- ↑ Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 93, Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г. (IIІ том), с. 1 – 16.
- ↑ Биография на Георги Милушев
- ↑ Указ№ 2953 от 6 септември 1985 и МЗ-565 от 7 септември 1985