Георги Минков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Минков.

Георги Минков
български революционер

Роден
Починал
2 януари 1943 г. (78 г.)
Народен представител в:
XVIII ОНС   
Георги Минков в Общомедия

Георги Костов Минков с псевдоними Батюшка, Мрачнейший, Мрачний, Пашата, Чорбаджи Натко[1][2] е български политик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Минков е роден през 1864 година в Лозенград, който тогава е в Османската империя. Учи в родния си град. В 1878 година по време на Руско-турската война баща му Коста Тодоров Минков е обесен от турците пред дюкяна му, а майка му умира от удар при вида на обесения си съпруг. Останал сирак, заедно с двете си братчета и шестте си сестрички Минков заминава за Варна. Продължава образованието си, но е изключен от гимназията заради „бунтовнически и нихилистични идеи“. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия в Ученическия легиони.

След войната получава стипендия и четири години учи в Русия. Между 1889–1896 година последователно преподава в Бургас, като контрольор на жп линията Бургас – Ямбол, директор на прогимназията в Поморие, старши писар при Бургаската окръжна постоянна комисия и като писар при Народната библиотека в София.

Става член на новооснованото Македонското дружество в Бургас. В 1896 година е сред основателите на Бургаския клон на сепаратистката организация Странджа и съдейства за въоръжаването на първата ѝ чета, която навлиза в Малкотърновско в 1897 година. В 1899 година подпомага прехвърлянето на Гоце Делчев в Османската империя.[3].

На VII конгрес през февруари 1900 година и отново на VIII конгрес през април 1901 година е избран за член на ВМОК като привърженик на сарафисткото крило.[4] Управлява комитета след арестуването на Сарафов през март 1901 година.[5] През юли-август 1901 година е делегат на Деветия македоно-одрински конгрес, отново като е привърженик на Сарафов.[6]

Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)
Върховният комитет около 1899–1900. Седнали Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Георги Петров (касиер). Прави Владислав Ковачев (член), Георги Минков (член). Фото Иван Карастоянов

От май 1901 до края на 1903 година е задграничен представител на Одринския окръжен революционен комитет пред ВМОК и на арменските комитети в Цариград и Пловдив. През 1903 година е пръв кандидат в листата на Бургаската селска избирателна колегия за окръжни съветници, а от 1905 година редактира вестник „Искра“. Пунктов ръководител е на ВМОРО в Бургас.[5]

Между 1899-1908 година е постоянен член-секретар на Бургаската окръжна постоянна комисия, а о 1908 до 1911 година е неин председател.

През Балканската война в 1912 година е пунктов началник в Бургас на II разузнавателен отряд.[7] До края на Първата световна война заема длъжности в бургаска община, а през 1919 година е избран за народен представител на Демократическата партия.

Умира в Бургас в 1943 година.[8] Архивите му се съхраняват в НБКМ-БИА. Списание Илюстрация Илинден излиза с паметна бележка за кончината му като член на бургаското дружество:

Закърмен в началото на своята обществена дейност с идеализма на народния учител, преминал през широкото обществено поле, верващ в светлото бъдеще на българския народ – отдал се всецело да работи за род и родина...[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893–1934, Звезди, 1999, стр. 14, 68, 76, 105.
  2. Татарчев, Христо. Спомени, документи, материали, Наука и изкуство, София, 1989, стр. 368
  3. Фонд № 24; 13 арх. ед., 314 док., 559 л.; 1885… 1943 г. – Георги Костов Минков (Мрачний, Пашата, Батюшка, Чорбаджи Натко)
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.
  5. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 408.
  6. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.
  7. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр. 11.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893–1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 104.
  9. Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, стр. 17.
     Портал „Македония“         Портал „Македония