Георги Минков
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Минков.
| Георги Минков | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
Народен представител в: XVIII ОНС |
|
| Георги Минков в Общомедия | |
Георги Костов Минков с псевдоними Батюшка, Мрачнейший, Мрачний, Пашата, Чорбаджи Натко[1][2] е български политик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Минков е роден през 1864 година в Лозенград, който тогава е в Османската империя. Учи в родния си град. В 1878 година по време на Руско-турската война баща му Коста Тодоров Минков е обесен от турците пред дюкяна му, а майка му умира от удар при вида на обесения си съпруг. Останал сирак, заедно с двете си братчета и шестте си сестрички Минков заминава за Варна. Продължава образованието си, но е изключен от гимназията заради „бунтовнически и нихилистични идеи“. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия в Ученическия легиони.
След войната получава стипендия и четири години учи в Русия. Между 1889–1896 година последователно преподава в Бургас, като контрольор на жп линията Бургас – Ямбол, директор на прогимназията в Поморие, старши писар при Бургаската окръжна постоянна комисия и като писар при Народната библиотека в София.
Става член на новооснованото Македонското дружество в Бургас. В 1896 година е сред основателите на Бургаския клон на сепаратистката организация Странджа и съдейства за въоръжаването на първата ѝ чета, която навлиза в Малкотърновско в 1897 година. В 1899 година подпомага прехвърлянето на Гоце Делчев в Османската империя.[3].
На VII конгрес през февруари 1900 година и отново на VIII конгрес през април 1901 година е избран за член на ВМОК като привърженик на сарафисткото крило.[4] Управлява комитета след арестуването на Сарафов през март 1901 година.[5] През юли-август 1901 година е делегат на Деветия македоно-одрински конгрес, отново като е привърженик на Сарафов.[6]
От май 1901 до края на 1903 година е задграничен представител на Одринския окръжен революционен комитет пред ВМОК и на арменските комитети в Цариград и Пловдив. През 1903 година е пръв кандидат в листата на Бургаската селска избирателна колегия за окръжни съветници, а от 1905 година редактира вестник „Искра“. Пунктов ръководител е на ВМОРО в Бургас.[5]
Между 1899-1908 година е постоянен член-секретар на Бургаската окръжна постоянна комисия, а о 1908 до 1911 година е неин председател.
През Балканската война в 1912 година е пунктов началник в Бургас на II разузнавателен отряд.[7] До края на Първата световна война заема длъжности в бургаска община, а през 1919 година е избран за народен представител на Демократическата партия.
Умира в Бургас в 1943 година.[8] Архивите му се съхраняват в НБКМ-БИА. Списание Илюстрация Илинден излиза с паметна бележка за кончината му като член на бургаското дружество:
| „ | Закърмен в началото на своята обществена дейност с идеализма на народния учител, преминал през широкото обществено поле, верващ в светлото бъдеще на българския народ – отдал се всецело да работи за род и родина...[9] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893–1934, Звезди, 1999, стр. 14, 68, 76, 105.
- ↑ Татарчев, Христо. Спомени, документи, материали, Наука и изкуство, София, 1989, стр. 368
- ↑ Фонд № 24; 13 арх. ед., 314 док., 559 л.; 1885… 1943 г. – Георги Костов Минков (Мрачний, Пашата, Батюшка, Чорбаджи Натко)
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.
- ↑ а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 408.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр. 11.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893–1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 104.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, стр. 17.
Портал „
