Георги Минчев (певец)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Минчев.
| Георги Минчев | |
|---|---|
 проект на паметника на Георги Минчев, автор Красимир Кръстев-Ломски |
|
| Информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Стил | блус рок, блус, психеделичен рок, рокендрол, хард рок, поп-рок, поп |
| Инструменти | вокали, китара |
| Активност | 1965 – 2000 |
| Музикален издател |
Балкантон GMP |
| Свързани изпълнители |
Бъндараците Щурците Сребърните гривни Стари муцуни Развигор Попов Бисер Киров |
| Уебсайт | Сайт на Георги Минчев, поддържан от Васко Кръпката и приятели |
| Георги Минчев в Общомедия | |
Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец, музикант и композитор. През 90-те години е популярен като фронтмен на супергрупата Стари муцуни.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов“.
Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968 – 1969 г. със Сребърните гривни. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“ (с която печели Мелодия на годината и Първа награда на фестивала „Златният Орфей“), „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“.
Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни в България песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Бил е водещ на конкурсите „Песни на седмицата“, „1 до 5“ и „Младежкия конкурс за забавна песен“. Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.
След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума си „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“.
През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език, със свои песни, които са слабо познати в България. Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рок-фестивал „Цвете за Гошо“ в София, на сцената в Южния парк, но през първите години се провеждаше пред царския дворец. В рамките на два или три дни на сцената се изявяват десетки български рокгрупи, сред които обикновено присъстват начинаещи млади групи, както и различни формации на неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, „Стари муцуни“ и др.
Улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев. Певецът е и герой на кратка поема, написана в негова памет, част от стихосбирката VIP от Иво Казар.
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- „Българският рок“ – 1987 г.
- „Рокендрол ветерани“ – 1988 г.
- „Равносметка“ – 1995 г.
- „История с китара“ – 1999 г.
- „Le Monde De Demain“ – 2000 г.
Сингли (EP) и малки плочи (SP)[редактиране | редактиране на кода]
- Сребърни ята – 1969 (SP)
- Детелина – 1972 (SP)
- Палома Бланка – 1975 (сингъл)
- Рокендрол – 1980 (сингъл)
Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- „Бяла тишина“ – 1993 г.
- „Сам на бара“ – 1994 г.
- „Подбрано - част 1“ – 2005 г.
Портал „
Портал „
Портал „
