Георги Минчев (певец)

Георги Минчев
	проект на паметника на Георги Минчев, автор Красимир Кръстев-Ломски
Информация
Роден	9 април 1943 г. София, Царство България
Починал	18 февруари 2001 г. (57 г.) София, Република България
Стил	блус рок, блус, психеделичен рок, рокендрол, хард рок, поп-рок, поп
Инструменти	вокали, китара
Активност	1965 – 2000
Музикален издател	Балкантон; GMP
Свързани изпълнители	Бъндараците; Щурците; Сребърните гривни; Стари муцуни; Развигор Попов; Бисер Киров
Уебсайт	Сайт на Георги Минчев, поддържан от Васко Кръпката и приятели
	Георги Минчев в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Минчев.

Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец, музикант и композитор. През 90-те години е популярен като фронтмен на супергрупата Стари муцуни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов“.

Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968 – 1969 г. със Сребърните гривни. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“ (с която печели Мелодия на годината и Първа награда на фестивала „Златният Орфей“), „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“.

Механичното пиано на Георги Минчев. Експонат от Националния политехнически музей, София.

Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни в България песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Бил е водещ на конкурсите „Песни на седмицата“, „1 до 5“ и „Младежкия конкурс за забавна песен“. Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.

След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума си „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“.

През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език, със свои песни, които са слабо познати в България. Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Георги Минчев в Созопол.

В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рок-фестивал „Цвете за Гошо“ в София, на сцената в Южния парк, но през първите години се провеждаше пред царския дворец. В рамките на два или три дни на сцената се изявяват десетки български рокгрупи, сред които обикновено присъстват начинаещи млади групи, както и различни формации на неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, „Стари муцуни“ и др.

Улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев. Певецът е и герой на кратка поема, написана в негова памет, част от стихосбирката VIP от Иво Казар.