Георги Мицарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Мицарев
български учител и свещеник
Мицарев като протойерей в Битоля. Фото: Пол Зепджи
Роден

Георги Д. Мицарев или Мицаров е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя. Завършва третокласно образование и става учител.[1] Работи като учител в Прекопана[2] и Тиквеш.[3] Докато учителства в Тиквеш Мицарев е наклеветен пред османските власти от гръцките владици в Солун и Струмица, но успява да избегне затвор и заточение благодарение на помощта на Арсени Костенцев.[3] Поддържа връзки и с бабчорския учител Наум Христов от Горно Неволяни.[2] По препоръка на Козма Дебърски Българската екзархия го изпраща вече възрастен за учител в Кичево. Там развива широка дейност по църковния въпрос, координирана с Козма Дебърски.[1] Там и приема името Кърчовски.[4]

По-късно Мицарев става свещеник и се установява в Тракия.[3] Служи в Пазарджик, а след това е преместен в Хасково.[5] През лятото на 1895 година свещеник Георги Кърчовски оглавява новосъздаденото Хасковско македонско дружество.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Николов, Тома. Спомени из моето минало. Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 28.
  2. а б Христов, Наум. Моята автобиография. Онлайн библиотека „Струмски“. с. 14.
  3. а б в Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 124 – 125.
  4. Църнушанов, Коста. Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци. Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1966. с. 133.
  5. Изъ Нашенско // Работнически Вѣстникъ I (22). Казанлѫкъ, 31 януарий 1898. с. 2 - 3.