Георги Мишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Мишев
Georgi-Mishev-20101208.jpg
Роден 3 ноември 1935 г. (81 г.)
Професия сценарист, писател, редактор
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман, сценарий, очерк
Известни творби „Матриархат“
„Вилна зона“
„Селянинът с колелото“
„Дами канят“
Награди Златен ланец“ (1998)[1]
„Петко Р. Славейков“ (2003)
Голямата награда за литература на Софийския университет (2006)
„Константин Константинов“ (2013)
„Райко Алексиев“ (2014)
„Йордан Йовков“ (2015)
Деца Михаил Вешим
Уебсайт Страница в IMDb

Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“ в Ловеч (1953) и журналистика в Софийския държавен университет (1958).

В периода 1958-1967 г. е окръжен кореспондент на в-к „Септемврийче“ в Ловеч. Член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“ (Ловеч). През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.

Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967-1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в „Киностудия Бояна“ (София).

Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Сред тях са „Осъмски разкази“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“, „Адамити“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Дами канят“ и „Патриархат“. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино. Сред тях са „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.

Член на Съюза на българските писатели. Председател е на Обществения комитет за екологична защита на Русе от създаването му на 8 март 1988 г. Народен представител в VII-мо Велико народно събрание (1990-1992).

Негов син е писателят хуморист Михаил Вешим.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Синеокият рибар. Разкази за В. Левски. София: Народна младеж, 1958, 35 с. (2 изд., 1987)
  • Две момчета и Олимпи. Малка повест. 1961
  • Осъмски разкази. 1963
  • Хлапето. Разкази за юноши. 1964
  • Адамити. Разкази. 1966
  • Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази. Варна: Георги Бакалов, 1967, 160 с.
  • Матриархат. София: Народна младеж, 1967, 161 с. (2 изд., 1978; 3 изд., София: УИ "Св. Климент Охридски", 2006, 114 с.)
  • Носачи на жалони. Повест за юноши. 1968 (2 изд., София: Отечество, 1980, 127 с.)
  • Приказки по домофона. София: Български писател, 1969, 52 с.
  • Есенен панаир. Разкази и новели. София: Народна младеж, 1970, 280 с.
  • Гумена глава. Повест за деца. София: Български писател, 1971, 100 с.
  • Отдалечаване. Повест. 1973
  • Гнездото на кълвачите. Приказка. 1974
  • Вилна зона. Повест. София: Отечествен фронт, 1976, 138 с. (2 изд., София: Народна младеж, 1985, 188 с.; 3 изд. Велико Търново: Слово, 2004, 225 с.)
  • Киносценарии (Момчето си отива. Не си отивай. Преброяване на дивите зайци. Самодивско хоро). 1978
  • Произведено в провинцията. Новели. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 177 с.
  • Бозайници. Разкази. София: Профиздат, 1982, 189 с.
  • Пъпна връв. Две повести. 1982
  • Селянинът с колелото. Избрана проза. 1985
  • Дами канят. Роман. София: Български писател, 1986, 197 с. (2 изд., София: Слънце, 2006, 239 с.)
  • Майстор в храстите. Приказка за деца. 1986
  • Добър ден, господин учителю. Разкази за деца. София: Отечество, 1987, 120 с.
  • Четиво за мислещи тръстики. Разкази. 1992
  • Село край дворец. София: Балкани, 1998, 50 с.
  • Дунав мост. Роман. София: Хемус, 1999, 375 с.
  • Сламено сираче. Роман за юноши. София: Егмонт, 2004, 148 с.
  • Патриархат. София: Литературен форум, 2008, 527 с.
  • Преброяване на дивите зайци. Избрани разкази и новели. София: Сиела, 2008, 416 с.
  • Мир на страха ни. Пловдив: Хермес, 2015, 527 с.[8]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  2. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 59-62. ISBN 978-954-8259-84-2
  3. „Носители на Националната награда „Константин Константинов“ — 2013 г.“, Сливенски новини, 8 май 2012 г.
  4. „Георги Мишев с наградата „Райко Алексиев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 7 март 2014 г.
  5. Валентина Добринчева, „Георги Мишев получи Националната литературна награда „Йордан Йовков“, dariknews.bg, 21 ноември 2015 г.
  6. Станислава Кръстева, „Писателят Георги Мишев получи националната литературна награда „Йордан Йовков“, topnovini.bg, 21 ноември 2015 г.
  7. „Георги Мишев получи националната литературна награда „Йордан Йовков“, bta.bg, 21 ноември 2015 г.
  8. Откъси от „Мир на страха ни“ на Георги Мишев, Портал за култура, изкуство и общество, 13.11.2014 г.
  9. Геновева Димитрова, „ Фейлетонен трагизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 41, 25 ноември 2005 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за