Георги Момеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Момеков
български генерал
Роден: 25 юли 1914 г.
Починал: 16 юни 2001 г. (86 г.)

Георги Цвятков Момеков (Филип) е български офицер, генерал-полковник, заслужил деятел на физическата култура (1964).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юли 1914 г. в Панагюрище или на 23 август[1]. Първоначално учи в родния си град, след това в Ихтиман и накрая завършва гимназия в Пазарджик. От 1931 г. е член на БКМС, а в гимназията е секретар на съюза. От 1934 г. е член на БКП. В периода 1936 – 1942 г. е секретар на ОК на БКП в Панагюрище. През 1939 г. завършва ШЗО. От юли 1943 г. минава в нелегалност. През юли същата година е партизанин в чета „Кочо Чистеменски“, а по-късно е командир на чета „Стефан Караджа“. През юни 1944 г. е определен за началник-щаб на партизанска бригада „Георги Бенковски“.

След 9 септември 1944 г. е заместник-командир на двадесет и седми пехотен чепински полк. През 1945 г. завършва курс за старши офицери във Военното училище в София, а през 1948 г. курса „Вистрел“ в СССР. През 1960 г. завършва Генералщабна академия „Климент Ворошилов“ в Москва. Между 1946 и 1947 г. е адютант на военния министър. Между 1948 и 1950 г. е командир на двадесет и пети пехотен полк-гара Пирин[2]. Бил е командир на седма пехотна рилска дивизия. Бил е заместник-началник по организационно-мобилизационните въпроси (1950-1952) и първи заместник-началник на Генералния щаб на българската народна армия (1958-1959). От 1956 до 1958 г. е началник на тила на българската армия[3]. От 8 септември 1959 г. е генерал-лейтенант. Заместник-председател е на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971), където отговаря за отбранителната промишленост. Един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище.[4]

В периода 1962 – 1963 г. е председател на спортен клуб ЦСКА (тогава ЦДНА).

От 1974 г. е почетен гражданин на Панагюрище. С указ № 2905 от 4 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на орден „Народна република България“ II ст. (1959) и I ст. (1964, 1974), орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ II ст., орден „9 септември 1944 г.“ II ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1974), „Червено знаме на труда“, орден „За храброст“ и съветския орден „Дружба между народите“.[5] Умира в София на 16 юни 2001 г.

Името на ген. Момеков носи улица в родния му гр. Панагюрище, където е открита и паметна плоча. Възпоменателна плоча е поставена и на стената на бележитите панагюрци в музея на града.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан – 9 септември 1944
  • генерал-лейтенант – 8 септември 1959

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  2. ↑ Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  3. ↑ Йорданов, И. Тилът на българската армия 1885 – 1990. Изд. Българска книжница, 2012, с. 414
  4. ↑ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕН.-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ МОМЕКОВ СЕ НАВЪРШВАТ ДНЕС
  5. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 182
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Момеков&oldid=9601138“.