Георги Момеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Момеков
български генерал
Роден
Починал

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация

Георги Цвятков Момеков (Филип) е български офицер, генерал-полковник, заслужил деятел на физическата култура (1964).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15[1] или 25 юли 1914 г. в Панагюрище или на 23 август[2]. Първоначално учи в родния си град, след това в Ихтиман и накрая завършва гимназия в Пазарджик. От 1931 г. е член на БКМС, а в гимназията е секретар на съюза. От 1934 г. е член на БКП. В периода 1936 – 1942 г. е секретар на ОК на БКП в Панагюрище. През 1939 г. завършва ШЗО. От юли 1943 г. минава в нелегалност. Ръководи бойна група в Панагюрище. От юли същата година е партизанин в чета „Кочо Чистеменски“, а от 9 септември е командир на чета „Стефан Караджа“. През юни 1944 г. е определен за началник-щаб на партизанска бригада „Георги Бенковски“.

След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на първа дружина на двадесет и седми пехотен чепински полк[3]. През 1945 г. завършва курс за старши офицери във Военното училище в София, а през 1948 г. курса „Вистрел“ в СССР. През 1960 г. завършва Генералщабна академия „Климент Ворошилов“ в Москва. Между 1946 и 1947 г. е адютант на военния министър. Между 1948 и 1950 г. е командир на двадесет и пети пехотен полк-гара Пирин[4]. Бил е командир на седма пехотна рилска дивизия. Бил е заместник-началник по организационно-мобилизационните въпроси (1950 – 1952) и първи заместник-началник на Генералния щаб на българската народна армия (1958 – 1959). От 1956 до 1958 г. е началник на тила на българската армия[5]. От 8 септември 1959 г. е генерал-лейтенант. Заместник-председател е на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971), където отговаря за отбранителната промишленост. Един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище.[6]

В периода 1962 – 1963 г. е председател на спортен клуб ЦСКА (тогава ЦДНА).

От 1974 г. е почетен гражданин на Панагюрище. С указ № 2905 от 4 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на орден „Народна република България“ II ст. (1959) и I ст. (1964, 1974), орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ II ст., орден „9 септември 1944 г.“ II ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1974), „Червено знаме на труда“, орден „За храброст“ и съветския орден „Дружба между народите“.[7] Умира в София на 16 юни 2001 г.

Името на ген. Момеков носи улица в родния му гр. Панагюрище, където е открита и паметна плоча. Възпоменателна плоча е поставена и на стената на бележитите панагюрци в музея на града.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан – 9 септември 1944
  • генерал-лейтенант – 8 септември 1959

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 448
  2. Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  3. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 449
  4. Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  5. Йорданов, И. Тилът на българската армия 1885 – 1990. Изд. Българска книжница, 2012, с. 414
  6. 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕН.-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ МОМЕКОВ СЕ НАВЪРШВАТ ДНЕС
  7. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 182