Направо към съдържанието

Георги Момеков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Момеков
български генерал
Роден
Починал
16 юни 2001 г. (86 г.)
Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия
Военна служба
Званиегенерал-полковник
Народен представител в:
I НС   II НС   

Георги Цвятков Момеков (Филип) е български комунистически деец, офицер, генерал-полковник, заслужил деятел на физическата култура (1964).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15[1] или 25 юли 1914 г. в Панагюрище или на 23 август[2]. Първоначално учи в гимназия в родния си град, откъдето е изключен през ноември 1933 г.[3] След това се записва в гимназията в Ихтиман. Там е член на ръководството на РМС. През юни 1934 г. се премества в гимназията в Пазарджик, която завършва през юни 1936 г. От 1931 г. е член на БКМС, а в гимназията е секретар на съюза. От 1934 г. е член на БКП. В периода 1936 – 1943 г. е секретар на ОК на БКП в Панагюрище. От юни 1936 до март 1938 г. е работник в дърводелска фабрика в Панагюрище. Между март 1938 и октомври 1939 г. учи в Школата за запасни офицери, като е уредник-школник в двадесет и седми пехотен чепински полк. След това до юни 1940 г. отново работи като дърводелец. От юни 1940 до октомври 1942 г. е книговодител в кооперация „Напредък“. Арестуван през септември 1942 г. поради провал на организацията на БКП, но след това освободен поради липса на доказателства за съпричастност. В резултат на това уволнен от работа. През октомври 1942 г. е мобилизиран като командир на взвод 1/62 дружина във Варна. След нов провал излиза в нелегалност през юли 1943 г. и остава в нелегалност до септември същата година. Крие се в село Церово, Пазарджишко. Ръководи бойна група в Панагюрище. Партизанин в партизанска чета „Стефан Караджа“ от октомври 1943 г. След разбиване на четата на 15 февруари, докато той търси храна заедно с други се откъсва от нея до 20 март 1944 г. Тогава е определен за началник-щаб на партизанска бригада „Георги Бенковски“. Според други данни от септември 1943 г. е партизанин в чета „Кочо Чистеменски“, а от 9 септември е командир на чета „Стефан Караджа“.

След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на първа дружина на двадесет и седми пехотен чепински полк[4]. Остава на този пост до декември 1944 г. От януари до септември 1945 г. учи в курс за старши офицери във Военното училище в София. Между октомври 1945 и декември 1946 г. е командир на дружина в двадесет и седми пехотен чепински полк. От декември 1946 до октомври 1947 г. е адютант на военния министър. В периода ноември 1947-декември 1948 г. учи курса „Вистрел“ в СССР. Между януари 1949 и февруари 1950 г. е командир на двадесет и пети пехотен полк-гара Пирин[5]. Тогава е член на 7 дивизионна партийна комисия. От 1951 г. е член на партийната комисия при ГЛПУНА. От 1951 г. е член на Главния военен съвет.[6] Бил е началник Организационно-мобилизационното управление на Министерството на народната отбрана (март 1950 – февруари 1953). След това до октомври 1955 г. е началник на тила на българската армия. Между октомври 1955 и август 1956 г. е заместник-началник на Генералния щаб по организационно-мобилизационните въпроси. От 1956 до 1958 г. е началник на тила на българската армия[7]. Първи заместник-началник на Генералния щаб на българската народна армия (1958 – 1959)[8]. През 1960 г. завършва Генералщабна академия „Климент Ворошилов“ в Москва. Бил е командир на седма пехотна рилска дивизия. От 18 септември 1959 г. е генерал-лейтенант, а от септември 1969 г. е генерал-полковник. Заместник-председател е на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971), където отговаря за отбранителната промишленост. Един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище.[9]

В периода 1962 – 1963 г. е председател на спортен клуб ЦСКА (тогава ЦДНА).

От 1974 г. е почетен гражданин на Панагюрище. С указ № 2905 от 4 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на орден „Народна република България“ II ст. (1959) и I ст. (1964, 1974), орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ II ст., орден „9 септември 1944 г.“ II ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1974), „Червено знаме на труда“, орден „За храброст“ и съветския орден „Дружба между народите“.[10] Умира в София на 16 юни 2001 г.

Паметна плоча на Георги Момеков в Исторически музей Панагюрище

Името на ген. Момеков носи улица в родния му град Панагюрище, където е открита и паметна плоча. Възпоменателна плоча е поставена и на стената на бележитите панагюрци в музея на града.

Образование

[редактиране | редактиране на кода]
  • курс Военно училище в София – януари-септември 1945
  • курс Вистрел, СССР – ноември 1947-декември 1948
  • Военна академия на Генералния щаб на армията на СССР – юли 1958 – 1960

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]
  • капитан – 9 септември 1944
  • генерал-лейтенант – 19 септември 1959
  • генерал-полковник – септември 1969

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 448
  2. ↑ Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  3. ↑ Протокол № 143 от 5 септември 1952 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 34
  4. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 449
  5. ↑ Протокол № 187 от 8 септември 1959 г., с. 168
  6. ↑ Решение № 32 от 7 септември 1951 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.4
  7. ↑ Йорданов, И. Тилът на българската армия 1885 – 1990. Изд. Българска книжница, 2012, с. 414
  8. ↑ Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  9. ↑ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕН.-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ МОМЕКОВ СЕ НАВЪРШВАТ ДНЕС // Архивиран от оригинала на 25 септември 2021. Посетен на 25 април 2017.
  10. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 182
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Момеков&oldid=12948386“.