Георги Момеков

Георги Момеков български генерал Роден: 25 юли 1914 г. Панагюрище, Царство България Починал: 16 юни 2001 г. София, Република България

Георги Цвятков Момеков (Филип) е български офицер, генерал-полковник, заслужил деятел на физическата култура (1964).

Биография

Роден е на 25 юли 1914 г. в Панагюрище. Първоначално учи в родния си град, след това в Ихтиман и накрая завършва гимназия в Пазарджик. От 1931 г. е член на БКМС, а в гимназията е секретар на съюза. От 1934 г. е член на БКП. В периода 1936 – 1942 г. е секретар на ОК на БКП в Панагюрище. През 1939 г. завършва ШЗО. От юли 1943 г. минава в нелегалност. През юли същата година е партизанин в чета „Кочо Чистеменски“, а по-късно е командир на чета „Стефан Караджа“. През юни 1944 г. е определен за началник-щаб на партизанска бригада „Георги Бенковски“.

След 9 септември 1944 г. е заместник-командир на двадесет и седми пехотен чепински полк. През 1945 г. завършва курс за старши офицери във Военното училище в София, а през 1948 г. курса „Вистрел“ в СССР. През 1960 г. завършва Генералщабна академия „Климент Ворошилов“ в Москва. Бил е командир на седма пехотна рилска дивизия. Последователно е заместник-началник и първи заместник-началник на Генералния щаб на българската народна армия. Заместник-председател е на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971), където отговаря за отбранителната промишленост. Един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище. От 1974 г. е почетен гражданин на Панагюрище. С указ № 2905 от 4 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на орден „Народна република България“ II ст. (1959) и I ст. (1964, 1974), орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ II ст., орден „9 септември 1944 г.“ II ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1974), „Червено знаме на труда“, орден „За храброст“ и съветския орден „Дружба между народите“. Умира в София на 16 юни 2001 г.

Бележки

• Портал „Военна история на България“