Георги Найденов (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Найденов.

Георги Найденов
български офицер
Роден
20 ноември 1922 година
Починал
2 януари 1984 година (61 г.)

Георги Пенчев Найденов е български партизанин, офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 ноември 1922 г. в пазарджишкото село Бъта. От 1938 г. е член на РМС, а от 1944 г. и на БКП. Секретар на Околийския комитет на РМС. От 1938 до 1940 г. е политически емигрант в Югославия. През 1943 г. завършва реална гимназия. Между май и октомври 1943 г. е мобилизиран в 1-ва трудова дружина в Беломорска Тракия. От 5 юли 1944 г. е партизанин в партизанска бригада „Георги Бенковски“[1]. От 9 септември 1944 г. е командир на рота в доброволческа дружина. Между 7 януари и 31 юли 1945 г. е помощник-командир на 3-то артилерийско отделение в 16-и дивизионен артилерийски полк. След това до 31 януари 1946 г. е помощник-командир на артилерийско отделение в 11-и артилерийски полк. Между 1 февруари 1946 и 11 май 1947 г. завежда политическото възпитание в трети армейски артилерийски полк. На 12 май 1947 г. е назначен за началник на учебната политическа секция на четвърта пехотна дивизия, а по-късно и началник на агитационно-пропагандната секция на Дивизията. Остава на този пост до 1948 г. Между 1948 и 1949 г. е началник на културно-просветната секция на трета армия, а началник на пропагандната секция в същата армия и служи в трети армейски артилерийски полк. От 1949 до 1950 г. учи във Висше учебно заведение в СССР. Между 1950 и 1953 г. е последователно временно изпълняващ длъжнстта началник на разузнавателната секция на Командването на артилерията, старши помощник-началник на разузнавателния отдел „Бойна подготовка“ в Командването, заместник-началник на отдела, началник на инспекторат и в същото време старши инспектор в УАВ.

В периода 1953 – 1955 г. е заместник-командир по полковата артилерия на 7-а стрелкова дивизия, заместник-командир по артилерията на 1-ва стрелкова дивизия и командващ артилерията на 1-ва стрелкова дивизия. Между 1955 и 1957 г. е командващ артилерията на 15-а стрелкова дивизия. От 1957 до 1961 г. е на разпореждане на ЦК на БКП. В периода 1961 – 1966 г. учи в Зенитния факултет на Висшата артилерийска академия „Калинин“ в СССР. От 1966 до 1970 г. е командир на Радиотехнически войски към ПВО и ВВС.[2][3] След това до 1975 г. е заместник-началник на Техническия комитет в Щаба на Обединените въоръжени сили. Между 1975 и 1977 г. е началник на Факултет „Родове и специални войски“ на Военната академия в София. От 1977 до 1980 г. е началник на ВНТУ към Главно управление „Въоръжена техника“. Между 1980 и 1981 г. е заместник-началник на Военната академия. След това до 1982 г. е заместник-началник по тилово и учебно МТО на Академията. Между 1982 и 1983 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 за уволнение. На 1 април 1983 г. преминава в запаса. Умира на 2 януари 1984 г. В Централен държавен архив има информация от и за него.[4]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Реална гимназия – до 1943
  • Висше учебно заведение, СССР – 1949 – 1950
  • Висша артилерийска академия „Калинин“, Зенитен факултет – 1961 – 1966

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • поручик (1 януари 1945)
  • капитан (30 октомври 1946)
  • майор (17 април 1950)
  • подполковник (14 юни 1952)
  • полковник (26 август 1957)
  • полковник-инженер (27 юли 1966)
  • генерал-майор-инженер (30 август 1969)[5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – II ст.
  • Медал „30 години социалистическа революция“
  • „Народна република България“ – III ст.
  • „Червено знаме“ (1955)
  • „9 септември 1944 г.“ – III ст. с мечове
  • орден „За храброст“ – IV ст., 2 кл

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 449
  2. История на радиотехническите войски. – 4
  3. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 206
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 296
  5. Указ №871/29.08.1969, МЗ-УК №380/30.08.1969