Направо към съдържанието

Георги Павлов – Чауша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Павлов – Чауша
български революционер
Петър Костов от Горно Върбени, Георги Павлов от Златари, Мицо Тръпков от Горно Върбени и Пандил Шишков от Горно Върбени
Роден
1879 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.
Въоръжена борба
Награди„За храброст“

Георги (Гоше[1]) Павлов Соколов, известен като Чаушът,[2] Чаушо,[3] е български революционер, ресенски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]

Георги Соколов е роден през 1879 година в ресенското село Златари, тогава в Османската империя. Завършва второ отделение. През 1901 година е четник при ресенско-преспанския войвода Атанас Петров. През Илинденско-Преображенското въстание е самостоятелен войвода на селска чета.[4]

Георги Соколов участва в Балканската война като доброволец в 4-та рота на 6-а охридска дружина от Македоно-одринското опълчение.[5] Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[6][7]

На 22 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[7]

  1. ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 807. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 103.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80.
  4. 1 2 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 152.
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 88.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 526.
  7. 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 384.