Георги Павлов (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Павлов.
| Георги Павлов | |
|---|---|
| български политик | |
| Роден | |
| Починал | |
| Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Георги Павлов Георгиев е български политик от БКП, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин от Партизанска бригада „Чавдар“, стопански деец, министър и председател на правителствени комитети. Дядо на Лиляна Павлова
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Павлов Георгиев е роден на 12 януари 1921 г. в гр. Етрополе, България. От 1938 г. е член на РМС, а от 1940 г. – на БРП (к). Учи в Юридическия факултет на Софийския университет от 1939 до 1941 г. Осъден е на смърт, но присъдата е заменена с 15 години затвор. Излиза в нелегалност през 1941 г. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 г. е партизанин в Партизанска бригада „Чавдар“.
В периода 1944 – 1950 г. е на различни постове в РМС. Завеждащ сектор и заместник-завеждащ отдел при ЦК на БКП (от 1949). ОТ 1950 до 1955 г. последователно е парторг на ЦК на БКП в Химкомбината в Димитровград и негов главен директор.[1] От 1957 до 1989 г. е член на ЦК на БКП.[2] Народен представител е от II до IX народно събрание (1953 – 1990). Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“.[3]
В периодите 1962 – 1971 и 1981 – 1990 г. в правителството заема следните длъжности:
- правителство 70 (1962 – 1966) – председател на Комитета по химия и металургия
- правителство 71 (1966 – 1971):[4]
- председател на Комитета по химия и металургия (до 30 юни 1966) и
- министър на химията и металургията (от 30 юни 1966)
- правителство 74 (1981 – 1986): председател на Комитета за опазване на природната среда
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 145
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 289, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Народни представители от Шесто народно събрание, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 131
- ↑ Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 129, 337.
| - | → | председател на Комитета по химия и металургия (27 ноември 1962 – 30 юни 1966) | → | - |
| - | → | министър на химията и металургията (30 юни 1966 – 9 юли 1971) | → | - |
| - | → | председател на Комитета по опазване на околната среда (18 юни 1981 – 19 юни 1986) | → | - |
