Георги Павлов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Павлов.

Георги Павлов
български политик
Роден: 12 януари 1921 г.
Починал: 1 ноември 1989 г. (68 г.)
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Георги Павлов Георгиев е български политик от БКП, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин от Партизанска бригада "Чавдар", стопански деец, министър и председател на правителствени комитети. Дядо на Лиляна Павлова

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Павлов Георгиев е роден на 12 януари 1921 г. в гр. Етрополе, България. От 1938 г. е член на РМС, а от 1940 г. – на БРП (к). Учи в Юридическия факултет на Софийския университет от 1939 до 1941 г. Осъден е на смърт, но присъдата е заменена с 15 години затвор. Излиза в нелегалност през 1941 г. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 г. е партизанин в Партизанска бригада „Чавдар“.

В периода 1944 – 1950 г. е на различни постове в РМС. Завеждащ сектор и заместник-завеждащ отдел при ЦК на БКП (от 1949). ОТ 1950 до 1955 г. последователно е парторг на ЦК на БКП в Химкомбината в Димитровград и негов главен директор.[1] От 1957 до 1989 г. е член на ЦК на БКП[2]. Народен представител е от II-ро до IX-то народно събрание (1953 – 1990). Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“.[3]

В периодите 1962 – 1971 и 1981 – 1990 г. в правителството заема следните длъжности:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 145
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 289, ISBN 954-528-790-X
  3. Народни представители от Шесто народно събрание, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 131
  4. Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 129, 337.
- председател на Комитета по химия и металургия (27 ноември 1962 – 30 юни 1966) -
- министър на химията и металургията (30 юни 1966 – 9 юли 1971) -
- председател на Комитета по опазване на околната среда (18 юни 1981 – 19 юни 1986) -