Георги Папанчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Папанчев
български офицер и революционер

Роден
1872 г.
Починал
29 май 1903 г. (31 г.)
Георги Папанчев в Общомедия

Георги Илиев Папанчев, наречен Сучурумски[1], е български офицер (поручик) и революционер, войвода и военен инструктор в Лерински революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Папанчев е роден в сливенската махала Клуцохор през 1872 година в родолюбиво семейство – баща му Илия Папанчев е член на Сливенския революционен комитет преди Освобождението, чичо му Петър Папанчев е юрист, депутат и журналист, а брат му Александър Папанчев загива като офицер в Сливнишкото сражение в 1885 година. Георги Папанчев завършва IV клас на Сливенската гимназия, на 31 януари 1894 година постъпва на военна служба и от 17 юни 1895 г. е кандидат запасен подпоручик. Завършва Школата за запасни офицери и служи в 16 пехотен ловчански полк.[2] През есента на 1902 година Лазар Поптрайков и Тома Давидов привличат поручик Папанчев във ВМОРО, за да замести загиналия лерински войвода Марко Лерински. Първоначално е в Костурско, а след няколко месеца през октомври 1902 година Георги Папанчев се установява в леринското село Баница с 15 души чета, като негов помощник-войвода е Митре Влаха. Там през февруари 1903 година се среща с идващата от България чета на Борис Сарафов и при него остава бомбаджията на Сарафовата чета Дачо Георгиев.

Четниците на Георги Папанчев Дине Неделков и Трайко Янев от Баница.

От 27 февруари (стар стил) до 15 март 1903 година четата е преследвана от турски аскери. Дава няколко сражения, в които загиват повечето четници, а останалите се установяват в село Пътеле, където към четата се присъединява учителката Екатерина Динова. На 7 март четата дава седемчасово сражение при Баница, като разкъсва обръча с атака на нож водена от Папанчев и фелдфебел Дачо Георгиев. На 27 март при село Спанци четата дава поредна битка. От 50 души аскер падат 22, а четниците дават 1 убит и 2 ранени. Четата се разпръсва, като Георги Папанчев оставя офицерските си дрехи и преоблечен като селянин с учителката и една селянка преминава хитро през турските постове, взривява склад със муниции и бомби и докато стреснатите турци се окопитят, останалите четници под ръководството на Дачо Георгиев се измъкват. Четата се събира с войводата си в село Сребрено. Там Георги Папанчев се среща с костурските войводи Иван Попов и Коте Христов.

На 10 април при село Лесковец четата дава ново сражение на турците, като с помощта на 100 души милиция от Баница успява да се измъкне. На 17 април получава писмо от Борис Сарафов да замине за село Смилево, той оставя четата на Дочо Георгиев и Георги Чакаров и сам заминава. На Смилевския конгрес е делегат от леринския район и недочакал края на съвещанието на 4 май се прибира при четата си.

Битката при Баница, „Илюстрейтед Лондон Нюз“, 16 май 1903 г.

След убийството на Тома Давидов неговите четници се присъединяват към Георги Папанчев и така тя става общо 46 души. На 14 май става известно, че Георги Папанчев е назначен за районен началник в леринско за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, а за негов заместник е избран Михаил Чеков. Четата се разделя на три като войводата остава с помощниците си в село Белица, където имат за задача има да правят бомби и да ръководят предстоящото въстание. От 15 до 17 май е на среща с другите войводи като координират общи действия за въстанието. На 27 май се прибират в Баница със събрани муниции от съседните райони.

На 28 май четата е предадена от шпиони и ден по-късно в битка с турски аскер загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов, и 13 четници.[3] Погребани са в двора на църквата „Свети Никола“, разположена в края на селото. След като Баница попада в Гърция в 1913 година, гробът им е заличен от гръцките власти.[4] Днес негова плоча има в родния му град Сливен.[5][6]

Христо Силянов пише:

Чисти въ тѣхнитѣ младежки пориви, неотразимо мили образи изкачатъ отъ задгробното царство на свещенитѣ македонски сѣнки, и добили плъть и кръвь, шествуватъ въ тоя мигъ предъ просълзения ми погледъ... Георги Папанчевъ, сѫщо отъ Сливенъ, спретнатъ, незабравящъ и въ опаснитѣ моменти своя тоалетъ...[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.94
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996., стр. 24
  3. Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 123.
  4. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  5. Спомени на Дачо Георгиев за Георги Папанчев
  6. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 101.
     Портал „Македония“         Портал „Македония