Георги Парадов
Тази статия е за кукушкия деец на ВМОРО. За дееца на протогеровисткото крило на ВМРО вижте Георги Наков (ВМРО).
| Георги Парадов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Георги Парадов в Общомедия | |
Георги (Гоне) Наков Парадов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Парадов е роден на 7 април 1870 година[1] в кукушкото село Гавалянци, тогава в Османската империя, днес Валтуди, Гърция.[2][1] Занимава се със земеделие и риболов. Влиза във ВМОРО в 1896 година и действа като куриер - посреща и изпраща четата, пренася писма, оръжие, динамит. След сражението при Баялци на 4 февруари 1901 година на четата на Христо Чернопеев, в което загиват няколко четници, а войводата е ранен, избухва Баялската афера и Наков е принуден да излезе в нелегалност. Действа с четите на Кукушкия и на Поройския революционен район. След оздравяването на Чернопеев, Наков действа с четата на Струмишия революционен район. Оттегля се в Свободна България с четите на Чернопеев, Кръстьо Асенов и Гоце Делчев. В средата на август 1901 година навлиза в Македония с четата на Гоце Делчев.[1] Делчев от Горноджумайско заминава за Западна Македония, а Парадов остава с Чернопеев и Асенов в Горноджумайско и Мехомийско. Взема участие в пленяването на американската мисионерка Елън Стоун през август 1901 година.[3]
До 1903 година Парадов действа с четата на Чернопеев и Асенов в Горноджумайско, Малешевско и Струмишко. В края на 1902 година е в България, а през януари 1903 година навлиза в Македония с четата на Гоце Делчев. В Неврокопско той заедно с Гоне Гудов, Трайко Станков, Арнаутина, Христо Стаменов и други заминава за Кукушкия революционен район към средата на март 1903 година. Като четник в районната чета на Кръстьо Асенов участва в подготовката на въстание. След 11 май една част от четата, под войводството на Парадов е открита от османска войска при село Грамадна и води еднодневно сражение, в което загиват 11 четници и остават живи само трима, сред които е Парадов, ранен в крака.[3]
На 28 юни 1903 година се сражава при село Мутулово.[4] Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в отряда на Кръстьо Асенов.[4][5]
Завръща се в Гавалянци след амнистията от пролетта на 1904 година и отново се захваща с революционна дейност като легален деец. Ръководи милицията на околните села и подпомага районната чета на Санде Китанов.[3]
По време на Балканската война, на 3 март 1913 година[3] Парадов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Кукушката чета[6] и Втора рота на Тринадесета кукушка дружина.[7]
Умира на 1 ноември 1938 година в Свищов.[3]
На 5 март 1943 година вдовицата му Мария на 73 години, родом от Беглерия, Кукушко, и жителка на Свищов, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 221.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 343.
- ↑ а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 222.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 109.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 538.
