Георги Пенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Пенчев
български журналист и литературен критик

Роден
26 октомври 1933 г. (85 г.)
Научна дейност
Област История на литературата, литературна критика
Образование Софийски университет
Академия за обществени науки в Москва

Георги Иванов Пенчев е български учен, доктор на филологическите науки, литературен критик, изследовател и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 октомври 1933 година в с. Стоките, Севлиевско. Завършва българска литература в Софийския държавен университет, след което защитава докторска дисертация върху българския исторически роман в Академията за обществени науки в Москва. По-късно става доктор на филологическите науки в Института за литература при БАН. Работи като журналист в Стара Загора, а по-късно става зам.-гл. редактор на в. „Работническо дело“. Член е на Съюз на българските писатели.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Георги Пенчев е автор на литературно-критически и теоретически книги, в това число на редица изследвания за съвременната българска, руска и украинска литература. Изследвал е творчеството на автори като Чингиз Айтматов, Олес Гончар, Даниил Гранин, Сергей Залигин, Виктор Астафиев и др. Автор е и на редица публицистични книги.

Значителна част от изследователската му работа е върху развитието на българския исторически роман от неговото зараждане до наши дни. Проследено е творчеството на най-популярните автори, творили в този жанр: Иван Вазов, Стоян Загорчинов, Николай Райнов, Фани Попова-Мутафова, Петър Карапетров, Димитър Талев, Стефан Дичев, Яна Язова, Антон Дончев, Вера Мутафчиева, Емилиян Станев, Слав Караславов, Андрей Гуляшки, Свобода Бъчварова, Атанас Мочуров, Георги Марковски, Владимир Зарев, Боян Биолчев и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературна критика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съвременност и минало“ (1975)
  • „Литературните уроци на Луначарски“ (1977)
  • „Литературен процес и съвременност“ (1980)
  • „Опорна точка“ (1983)
  • „Новият съветски роман“ (1984)
  • „Разговори за съветската литература“ (1984)
  • „Обич и тревога“ (1986)
  • „Синовен поклон“ (1987)
  • „Българският исторически роман в две части“ (2006-2012)
  • „Промяната и участта на литературата“ (2009)

Портрети на български писатели[редактиране | редактиране на кода]

  • „Чудомир – познатият и непознат нашенец“ (1995)
  • „Незатворена книга“ (2000)
  • „И след тях…“ (2004)
  • „Книга за Гец“. Сборник (2003)
  • „Книга за Йордан Йотов“. Сборник (2013)

Книги за българското село[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дряново слънце“ (2001)
  • „Книга за хората и селото“. Сборник (2003)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]