Георги Попанастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Попанастасов
български революционер
Роден
Починал

Образование Одринска българска мъжка гимназия
Народен представител в:
XVII ОНС   

Георги Попанастасов Гюрджилов (изписване до 1945 година: Георги Попъ Анастасовъ) с псевдоними Аспарух и Сенаторът[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1881 година в ахъчелебийското село Петково, което тогава е в Османската империя. В 1900 година завършва Одринската гимназия „Доктор Петър Берон“ и до 1905 година е учител в Устово. Там в 1901 година е избран за член на околийския революционен комитет. Заедно с Пею Шишманов е основният местен деец на ВМОРО.[2] Арестуван е при Пашмаклийската афера в 1901 година.[3] През 1905 година е арестуван и лежи в Пашмакли и Одрин, но е освободен поради липса на доказателства. В 1905 – 1906 година е главен учител и секретар на архиерейското наместничество в Гюмюрджина. В 1906 – 1909 година е главен учител в българското основно училище в Одрин. В 1909 година става учител в Перенското трикласко училище в столицата Цариград, като едновременно е библиотекар и статистик при Екзархията. Ръководен деец е на Съюза на българските конституционни клубове в столицата и секретар на Управителния съвет на Българската матица (1909 – 1910). Член е на настоятелството и касиер на българското женско благотворително дружество „Радост“ в Цариград. След Балканската война в 1913 година става кмет на новоосвободения Гюмюрджина. Народен представител е от 1914 до 1919 г. в 17 Обикновено Народно събрание от Гюмюрджински окръг. Член е на Тракийската организация и един от основателите на Устовската популярна банка в 1924 г. Активист по откриването на женско професионално училище и болница в Устово. Умира в 1953 година в Устово.[4][5][6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11, 86.
  2. Караманджуков, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 82.
  3. Караманджуков, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 127.
  4. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 56. Посетен на 26 октомври 2013 г.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.
  6. Караманджуков, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 82, 97.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 366.
     Портал „Македония“         Портал „Македония