Георги Попов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Попов.

Георги Попов
Министър на социалната политика
Мандат 17 август 1945 – 22 ноември 1946 г.
Назначен от 25 Обикновено НС
Министър-председател
1944-1946 Кимон Георгиев
Наследник Георги Попов
Лични данни
Роден
Починал
? 1958 г.
Националност българин
Полит. партия БРСДП (1945-1950)
Университет Софийски университет
Професия адвокатполитик
Портал Портална икона Политика

Георги Иванов Попов е български адвокат и политик от партията на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и Българска комунистическа партия (БКП).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Георги Попов е роден на 28 май 1889 г. в Чернозем, България. През 1909 година завършва Педагогическо училище в Казанлък. През 1920 година завършва Софийския университет със специалност право.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 1920 и 1932 година адвокатства в Свищов. През 1936 г. става юрисконсулт на Ючбунарската популярна банка, а между 1941 и 1945 година е неин директор. В периода 1945-1946 година е назначен за министър на социалната политика, а от 1945 до 1946 г. за министър без портфейл и подпредседател на Министерския съвет[2]. През 1948 година БРСДП се слива с БКП и Попов става член на ЦК на БКП. От 1949 до 1950 г. е министър на горите, а след закриването на министерството оглавява Управлението по горите при Министерски съвет.

През март 1953 година е обвинен в несправяне с поставените му задачи, както и в „политическа неискреност“, отстранен е от поста си и е изключен от БКП.[3]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 7
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 232, ISBN 954-528-790-X
  3. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 119.