Между 1920 и 1932 година адвокатства в Свищов. През 1936 г. става юрисконсулт на Ючбунарската популярна банка, а между 1941 и 1945 година е неин директор. В периода 1945-1946 година е назначен за министър на социалната политика, а от 1945 до 1946 г. за министър без портфейл и подпредседател на Министерския съвет[2]. През 1948 година БРСДП се слива с БКП и Попов става член на ЦК на БКП. От 1949 до 1950 г. е министър на горите, а след закриването на министерството оглавява Управлението по горите при Министерски съвет.
През март 1953 година е обвинен в несправяне с поставените му задачи, както и в „политическа неискреност“, отстранен е от поста си и е изключен от БКП.[3]