Георги Пухалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Пухалев
български икономист

Роден
26 март 1935 г. (83 г.)
Научна дейност
Област Икономика, ландшафтна архитектура
Образование Лесотехнически университет
Работил в Лесотехнически университет

Проф. д-р инж. Георги Атанасов Пухалев д.т.н. е български учен – ландшафтен архитект и икономист.

През 2007 г. е утвърден за действителен член (академик) на Международната академия на науките по екология и безопасност (към ООН), Санкт Петербург. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 март 1935 г. в семейството на служителя на велинградското горско стопанство Атанас Пухалев. Съпругата му е инж. Василка Пухалева от катедра „Кожи“, Химикотехнологичен и металургичен университет, София.

През 1959 г. Георги Пухалев завършва „Градинско-парково строителство“, сега Ландшафтна архитектура, в Лесотехническия институт (сега Лесотехнически университет). През 1976 г. става кандидат на икономическите науки (сега: доктор) във Висшия институт за народно стопанство, Варна, а през 1994 г. става доктор на техническите науки.

Научна и творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Между 1960 и 1966 г. е проектант в Института за проучване и проектиране „Агролеспроект“, София.

От 1966 г. е преподавател по „Организация, икономика и планиране на озеленяването“, а от 1979 г. – доцент по „Организация, икономика и планиране на озеленяването“ и „Социално-икономически основи на опазването на природната среда“ в Лесотехническия институт, София.

През 1997 става професор по „Организация, икономика и планиране на озеленяването“, „Икономика и управление на опазването на околната среда“ и „Системи за екологично управление за промишлените предприятия“.

През периода 1990 – 1998 г. е ръководител на Катедра „Икономика и управление“ на Лесотехническия университет, София, а през 1998 – 2000 г. е ръководител на Катедра „Управление на ресурсите и природоползването“.

От 2000 г. е хоноруван преподавател по „Управление на общинската инфраструктура“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград.

Участва многократно като член в Академичния съвет на ВЛТИ и ЛТУ, София. Член e на Специализирания научен съвет по горско стопанско и озеленяване при ВАК и на Научния съвет на Института по цветарство на ССА в Негован. Член е на Научния съвет на Факултет „Стопанско управление“ в ЛТУ.

Научни организации[редактиране | редактиране на кода]

от 1970 г. е член на Съюза на учените в България; от 1990 г. – член на УС и консултант на Българския съюз за защита на Родопите[2]; от 1992 г. – член и консултант на Международната архитектурна академия; от 1992 г. – член на Съвета на Европейския форум „Столиците на Обединена Европа“[3]; от 1992 г. – член на Съюза на специалистите по парково и ландшафтно устройство[4]; от 1998 г. – съучредител и член на ръководството на Фондация „Природен парк Витоша“; от 1998 г. – член на Българо-нидерландското дружество за приятелство [5].

Научни форуми и разработки[редактиране | редактиране на кода]

  • 1971Ленинград, Русия, СССР; Лесотехническа академия (Икономика и организация на ландшафтното устройство;
  • 1975Варшава, Полша; Катедра Ландшафтна архитектура – Организация и управление на градски и национални паркове;
  • 1982Единбург, Шотландия, Великобритания; Политехника, Катедра Градско и териториално планиране;
  • 1985Дрезден, Източна Германия; Политехника, Катедра Икономика и регионално планиране;
  • 1987Гърция, Солунски университет [6], Факултет Горско стопанство – Крайградска екология и управление на ландшафтното устройство;
  • 1992Благоевград (Американски университет), България – Семинар на International Institute for Suburban and Regional Studies, Baltimore, USA по "Администрация, бизнес, комуникации и обучение";
  • 1992 – Св. Кирик, България – семинар на IAA and UNEP по проблемите на Околната среда, планирането и управлението на селищата;
  • 1993 – ETP Program (USA) – семинар в България по Стратегическо и финансово планиране;
  • 1993 – ETP Program (USA), Варна – курс по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);
  • 1994 – ETP Program (USA) – Институциализация на опазването на околната среда;
  • 1997 – София – Българо-италиански курс по Оценка на екологичния риск;
  • 2000Нидерландия – Проблеми на урбанизацията и зелените системи на големите градове в Европа;
  • 2001 – Гърция, Драма – съучредител на Балканската екологична мрежа на НПО и заместник-председател и координатор за България;
  • 2002 – Полша, Варшава – 2003 – Австрия, Виена – научен консултант на студенти по Ландшафтна архитектура;
  • 2003 – Турция, Истанбул – IV работно съвещание Mediteranean forests; 2004, 2005 – Австрия, Виена, BOKU – Socrates-Erasmus Project.

Георги Пухалев е съавтор и ръководител на разработки по изготвяне на планове за управление на природни паркове (Природен парк „Витоша“, „Кайлъка“, Пчелина – Разград и др.), ОВОС (Кремиковци АД, магистрали в София, община Красно село в София и др.), проектни разработки за Генплан София и др. Съавтор е на ДОВОС за новия Общ устройствен план на София [7]. Лектор е по „Организация и управление на ОВОС“ в курсове за лицензиране на експерти по ОВОС и член на колектив и ръководител на екип за ОВОС.

Участва в много проекти като ръководител на екип и член на колектив в областта на ландшафтната архитектура, урбоекологията, екологичната икономика.

От 1996 г. е лицензиран експерт по ОВОС от МОСВ, a от 1998 г. – лицензиран експерт на Национална агенция за оценяване и акредитация на висшето образование при Министерския съвет на Република България.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1985 – орден „Кирил и Методий“ I степен;
  • 1996 – избран за научен съветник в American Biographical Institute;
  • 1996 – получил лиценз за експерт по ОВОС от Министерството на околната среда;
  • 1997 – лицензиран като официален експерт на Националната агенция за оценяване и акредитация на висшето образование;
  • 1998 – отличен като научен консултант на International Biographical Centre, Cambridge, England;
  • 2000 – награден с Юбилеен медал „Проф. Асен Златаров“ на НТС;
  • 2005 – отличен с почетен знак на ЛТУ;
  • 2007 – утвърден за действителен член (академик) на Международната академия на науките по екология и безопасност (към ООН), Санкт Петербург.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Георги Пухалев е автор на около 125 научни и научно-популярни статии и книги в областта на проучването и проектирането в ландшафтната архитектура:

  • Организация на зеленото строителство и поддържането (1973)
  • Норми и разходи за поддържане на зелените площи (1981)
  • Нормиране на зелените площи в селищата, стандарти за декоративни дървета и храсти (1986)
  • Методологически аспекти на икономическата оценка на зелените площи в градското и регионалното планиране (1990)
  • Екологична икономика (1973, 1983, 1995)
  • Екологизация на селищния ландшафт (1985)
  • Оценка и устойчиво използване на националните паркове (1990)
  • Методически указания за поддържане на общински зелени площи (1995)
  • Алманах – Лесотехнически университет (2000)
  • 50 години „Ландшафтна архитектура“ в България (2001)

Източници[редактиране | редактиране на кода]