Георги Разлогов

Георги Разлогов
	Георги Разлогов
български просветен деец
Роден	6 ноември 1866 г. Банско, Османска империя
Починал	не по-рано от 1913 г.
Учил в	Лайпцигски университет
Семейство
Братя/сестри	Никола Разлогов
	Георги Разлогов в Общомедия

Георги Лазаров Разлогов Сирилещов е български просветен деец, журналист, фолклорист и общественик, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.

Биография

Роден е в 1866 година в Банско, тогава в Османската империя.^[1] Докато е студент във Висшето училище, помества народни песни от Банско в Сборника за народни умотворения.^[2] Завършва с първия випуск на Висшето училище, специалност „славянска филология и литература“.^[3]

В София играе активна роля в дейността на македонската емиграция. Занимава се с журналистика. В 1881 година заедно с Константин Поменов, Димитър К. Оклев, Димитър Македонски основава Българо-македонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония.^[4]

Учи филология и философия в Лайпцигския университет и завършва в 1895 година.^[1] Министерството на народното просвещение обаче спира стипендиите и той е принуден да са завърне в България, заедно с Йордан Попгеоргиев от Търново, Тодор Свещаров от Чирпан и Тодор Черногоров от Сливен.^[3]

Назначен е за директор на българското четирикласно мъжко училище в Тулча, Румъния. През февруари 1897 година обаче Разлогов е изгонен от Румъния, а българското училище и църква в Тулча са закрити.^[5]

Отново се установява в София, където работи като учител по български език в гимназията към Държавната печатница, където преподава на Марко Григоров.^[6]

На 16 ноември 1898 година е назначен за учител в Класическата гимназия в София. На 28 септември 1907 година е преместен като директор на Пловдивската мъжка гимназия..^[7]

На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.^[8]^[9]

На 15 май 1913 година от името на Разложкото благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.^[10]

Бележки

1 2 Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
↑ Динчев, Костадин. Българският фолклор в локално-регионалното му разнообразие. Издателство на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 42.
1 2 Михайлов, Пело. Рисуването – недоказан или малко известен талант на професор Анастас Иширков // Известия на Българското географско дружество 41. 2019. с. 103.
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 536.
↑ Никола, Разлогов. Гоце и Яне (лични срещи и спомени) // Струмски, Централен държавен архив, ф. 1931, оп. 2, а.е. 10. Посетен на 16 декември 2025 г.
↑ Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. с. 255.
↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 67.
↑ Календар на събитията от 1903 година, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304135008/http://www.ndt1.com/article.php/20050805091240409, посетен на 17 януари 2020
↑ История на България по дати: Българската хроника. Труд, 2003. с. 211.
↑ Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.

[Танчев_57-1] 1 2 Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.

[2] Динчев, Костадин. Българският фолклор в локално-регионалното му разнообразие. Издателство на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 42.

[Михайлов_103-3] 1 2 Михайлов, Пело. Рисуването – недоказан или малко известен талант на професор Анастас Иширков // Известия на Българското географско дружество 41. 2019. с. 103.

[4] Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 536.

[Разлогов-5] Никола, Разлогов. Гоце и Яне (лични срещи и спомени) // Струмски, Централен държавен архив, ф. 1931, оп. 2, а.е. 10. Посетен на 16 декември 2025 г.

[6] Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. с. 255.

[Юбилейна_67-7] Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 67.

[8] Календар на събитията от 1903 година, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304135008/http://www.ndt1.com/article.php/20050805091240409, посетен на 17 януари 2020

[9] История на България по дати: Българската хроника. Труд, 2003. с. 211.

[10] Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]