Георги Разлогов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Разлогов
български просветен деец
Роден

Учил вЛайпцигски университет

Георги Разлогов е български просветен деец, журналист, фолклорист и общественик, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1866 година в Банско, тогава в Османската империя.[1] Докато е студент във Висшето училище, помества народни песни от Банско в Сборника за народни умотворения.[2] В София играе активна роля в дейността на македонската емиграция. Занимава се с журналистика. В 1881 година заедно с Константин Помянов, Д. Оклев, Димитър Македонски основава Българо-македонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония.[3]

Заминава да следва в чужбина, където в 1895 година завършва филология и философия в Лайпцигския университет.[1]

Отново се установява в София, където работи като учител по български език в гимназията към Държавната печатница, където преподава на Марко Григоров.[4]

На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. Динчев, Костадин. Българският фолклор в локално-регионалното му разнообразие. Издателство на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 42.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 536.
  4. Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. с. 255.
  5. Календар на събитията от 1903 година, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304135008/http://www.ndt1.com/article.php/20050805091240409, посетен на 2020-01-17 
  6. История на България по дати: Българската хроника. Труд, 2003. с. 211.