Направо към съдържанието

Георги Разлогов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Разлогов
български просветен деец
Роден
Починал
не по-рано от 1913 г.

Учил вЛайпцигски университет
Семейство
Братя/сестриНикола Разлогов
Георги Разлогов в Общомедия

Георги Лазаров Разлогов Сирилещов е български просветен деец, журналист, фолклорист и общественик, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.

Анастас Иширков, Кубрат Каракашев, Пенчо Славейков, Георги Разлогов, Петър Козаров, Йосиф Фаденхехт и Цветан Радославов, рисунка на Иширков, 1894 година
Българи студенти в Лайпциг в 1894 година. Прави: Георги Разлогов, Петър Козаров, Йосиф Фаденхехт, Анастас Иширков, Александър Христов, Димитър Янъков, Никола Войнов, Кубрат Каракашев, Йордан Данчев. Седнали: Павел Недков, Пенчо Славейков, Богдан Чавов, Тодор Черногоров, Цветан Радославов. Полегнали: Иван Иванчев, Велико Йорданов

Роден е в 1866 година в Банско, тогава в Османската империя.[1] Докато е студент във Висшето училище, помества народни песни от Банско в Сборника за народни умотворения.[2] Завършва с първия випуск на Висшето училище, специалност „славянска филология и литература“.[3]

В София играе активна роля в дейността на македонската емиграция. Занимава се с журналистика. В 1881 година заедно с Константин Поменов, Димитър К. Оклев, Димитър Македонски основава Българо-македонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония.[4]

Учи филология и философия в Лайпцигския университет и завършва в 1895 година.[1] Министерството на народното просвещение обаче спира стипендиите и той е принуден да са завърне в България, заедно с Йордан Попгеоргиев от Търново, Тодор Свещаров от Чирпан и Тодор Черногоров от Сливен.[3]

Назначен е за директор на българското четирикласно мъжко училище в Тулча, Румъния. През февруари 1897 година обаче Разлогов е изгонен от Румъния, а българското училище и църква в Тулча са закрити.[5]

Отново се установява в София, където работи като учител по български език в гимназията към Държавната печатница, където преподава на Марко Григоров.[6]

На 16 ноември 1898 година е назначен за учител в Класическата гимназия в София. На 28 септември 1907 година е преместен като директор на Пловдивската мъжка гимназия..[7]

На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.[8][9]

На 15 май 1913 година от името на Разложкото благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.[10]

  1. 1 2 Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. Динчев, Костадин. Българският фолклор в локално-регионалното му разнообразие. Издателство на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 42.
  3. 1 2 Михайлов, Пело. Рисуването – недоказан или малко известен талант на професор Анастас Иширков // Известия на Българското географско дружество 41. 2019. с. 103.
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 536.
  5. Никола, Разлогов. Гоце и Яне (лични срещи и спомени) // Струмски, Централен държавен архив, ф. 1931, оп. 2, а.е. 10. Посетен на 16 декември 2025 г.
  6. Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. с. 255.
  7. Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 67.
  8. Календар на събитията от 1903 година, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304135008/http://www.ndt1.com/article.php/20050805091240409, посетен на 17 януари 2020
  9. История на България по дати: Българската хроника. Труд, 2003. с. 211.
  10. Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.